Отваря главното меню

Кариотите (на гръцки: Καρυώτες) са гръкоезична етнографска група.

Към началото на ХХ век наброяват около 4000 души. Езикът им е разновидност на гръцкия, докато народните песни, носии и обичаи са български.

Първоначално населяват села в околностите на Каваклий (днес Тополовград) и Къзъл агач (днес Елхово), в района на Странджа и Сакар, а по-късно и в селата Таптък (днес Кипра), Кара Хюсеин (Чернево), Козлуджа (Суворово). След спогодбата Калфов-Политис от 1924 година са изселени в Енидже Вардар, а по-незначителни групи - в Гюмюрджина, Солун и Крит, и са частично обезщетени от страна на Гърция във формата на пари и облигации. Завареното население ги нарича „Бугареши“.

Съдържание

ПоселениеРедактиране

След Руско-турската война от 1828-1829 година Кариотите се преселват от Голям Боялък (Шарково) и Малък Боялък (Малко Шарково), Казълагачско (Елховско), Голям Манастир и Малък Манастир, Каваклийско (Тополовградско). През XIX век под натиск от страна на Цариградската патриаршия започват да се гърчеят, а през 1904 година за тях работи гръцко основно училище, в което преподават двама учители, една учителка и учат около 200 деца, издържани от патриаршията. През 1906 година около 100 семейства доброволно заминават и се установяват в Гърция, а гръцката въоръжена пропаганда в Македония прави опит да ги привлече на своя страна и да създаде селски чети от кариоти.

Етнографски бележкиРедактиране

Предполага се, че названието Кариоти произлиза от гръцкото име на село Козлуджа (Караис, Кариочес), като така са наричани от хората от съседните им села. В Югоизточна България мъжете кариоти носят бели беневреци и бели късаци, типични за шопската носия. Константин Иречек в своите „Пътувания по България“ описва кариотите така:

Носията на кариотите е съвършено българска, с калпака заедно. Мъжете не знаят всички български, но има и жени, които знаят. Пеенето на песни с чужди примесици, напр. с български рефрени, като „вакла Яне!“, показва, че тези гърци отчасти са само погърчени българи; в Кавакли, сега съвършено гръцки, една махала и до днес се нарича Булгар махала. Според топографичната номенклатура, която с малки изключения е съвършено турска, може да се съди, че християнското население и тук е от по-нов произход.

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране