Суворово

град в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Суворово е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Девня, Провадия и Вълчи дол. Градът е административен център на община Суворово, която освен него включва и 8 села.

Суворово
Централната част на Суворово
Централната част на Суворово
Общи данни
Население 5095 души[1] (15 юни 2020 г.)
89,8 души/km²
Землище 58,075 km²
Надм. височина 246±1 m
Пощ. код 9170
Тел. код 05153
МПС код В
ЕКАТТЕ 70175
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Суворово
Данаил Йорданов
(ГЕРБ)
Суворово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Град Суворово отстои на 34 km северозападно от град Варна, на 56 km югозападно от град Добрич и на 59 km източно от град Шумен.

Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци.

Общата площ на общината е 216 km², като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири) 0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200 – 300 m. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.

Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60 – 70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%.[2]

ИсторияРедактиране

При Освобождението името на селото е Козлуджа, като според историка от началото на ХХ век Васил Миков това е турцизирана форма на по-старото Козица.[3] През 1891 г. селото е включено в избирателна община на Варненския общински съвет.[4]


През 1934 г. селището е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.)

 
Хора от Новградец по време на събора във Варна, 28.08.1939

Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов (1748 – 1800), който печели Битката при Козлуджа на 21 юни 1774 г., решила изхода на Руско-турската война от 1768 – 1774 г. В това сражение Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия, ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите.

От 7 септември 1984 г. Суворово е със статут на град.[5]

НаселениеРедактиране

 
Паркът пред общината

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19343665
19463965
19563848
19654260
19754797
19854778
19924799
20014774
20114571

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 4571 100.00
Българи 2084 45.59
Турци 959 20.98
Цигани 195 4.26
Други 44 0.96
Не се самоопределят 285 6.23
Не отговорили 1004 21.96

РелигииРедактиране

В центъра на града са разположени църквата „Свето Възнесение Господне“ богато изографисана, с оригинални дърворезби, икони и иконостас, а иконописите изографисани на купола са съвременници на нейното строителство, както и камбаните, които са с невероятно звучене. Джамията според легендата е строена от главния архитект на Османската империя Мимар Синан.

В града има и евангелска петдесятна църква (ЕПЦ Суворово), намираща се на ул. „Петко Напетов“ 3.

ИкономикаРедактиране

Липсата на промишлени предприятия обуславя производството на плодове и зеленчуци с високо качество. Екологично чистият район, прохладното лято и меката зима предлагат възможности за отдих, и туризъм.

Благоприятният релеф и близостта до голям икономически, административен и образователен център – град Варна, са в основата на сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово – асфалтови пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с Варна и Добрич. Водопроводната мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори правят условията за живот в общината комфортни. Планира се изграждането край града на Ветроенергиен парк Суворово.

През 2014 г. стартира Изработване на проект за Общ устройствен план на Община Суворово.[9] Очаква се, след неговото приемане през 2017 г., Общината да стане притегателен Регион за инвестиции.

Обществени институцииРедактиране

Просветни и културни дейности общината развива чрез:

  • 4 библиотеки – 2 в Суворово и по 1 в селата Чернево и Николаевка, както и
  • 7 читалища – „Пробуда“ в Суворово и още 6 в селата Чернево, Николаевка, Левски, Дръндар, Калиманци и Изгрев.

Читалище „Пробуда“ е основано през есента на 1896 г. от група местни интелектуалци, които събират малка библиотека. През 1950-те години смесеният хор на читалището получава званието „Национален първенец“. Групата за автентичен фолклор завоюва ред отличия.[10]

Образователните заведения в общината са представени от професионална гимназия, СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и 2 начални училища и СПТУ „Здравко бомбов“, детски градини.

Старото училище именувано на Здравко Бомбов, сега е ремонтирано и работи като културно-информационен център. На разположение на всички е спортна площадка с тенис корт, волейболно игрище, баскетболно игрище и футболно игрище. Социалната инфраструктура от училища, детски градини, читалища, клубове, здравни заведения, кабинети, административно обслужване и др. създава условия за пълноценен живот на хората.

ЗабележителностиРедактиране

В града се намират:

  • Паметник на Загиналите във войната за обединението на България и
  • Паметник на загиналите войници под командването на ген. Суворов;
  • Паметник на Здравко Бомбов.

ТеатриРедактиране

През 1905 г. в читалище „Пробуда“ е учредена театралната трупа.[10] Съществува самодеен състав, който репетира за представяне на фестивали с детски, ученически състави и за възрастни.

МузеиРедактиране

Историческият музей в града е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината, където могат да се видят редки експонати.

В района има археологически разкопки и други забележителности и дадености, които го правят атрактивно за туризъм място.

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на 1 май в Суворово се чества празникът на града, като се правят три дневни фестивали – надпяване надиграване от цялата страна, който се празнува в местността Орман бунар.

Края на жътвата се празнува в местността Орман бунар.

Местността Орман бунар е място за почивка и отдих с детски площадки, изградени барбекюта, навес с места за сядане и маси при лошо време. Има изградени две хижи с хотелски места, като едната (бивша хижа на АПК) е реновирана 2019 г., осъвременена и подготвена да посреща групи празнуващи и почиващи, снабдена с банкетни зали, зала с пиано, голяма кухня, стаи и апартаменти. Всичко това е в дъбова гора, с голямо разнообразие, извор и възможност както за туризъм и усамотяване, така и за големи празненства.

ЛичностиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Фудулов, Димитър Николов. Проучвания върху някои биологични особености и агротехнически изисквания на граха за зърно. Дис. канд. селскостоп. Защитена на 27.11.1968. ИПС – Ген. Тошево, 1968, 194 с.
  3. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
  4. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4
  5. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
  6. „Справка за населението на град Суворово, община Суворово, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 29 декември 2016.
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
  9. profile.suvorovo.bg
  10. а б „Читалище „Пробуда“ в Суровово, на chitalishte.bg“, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927043652/http://www.chitalishte.bg/pageview.php?chitid=429, посетен 27 септември 2007 

Външни препраткиРедактиране