Каолин
Каолинът е вид мека глина с бял цвят.[1] Използва се като съставна част при производството на порцеланови изделия, хартия, гума, бои и много други продукти. Състои се от самостоятелни кристали, имащи размер от 0,2 до 50 μm, както и от минерали. Формулата му е: Al2O3·2SiO2·2H2O.[2][3]
| Каолин | |
 | |
| Каолин в Общомедия |
Около половината от добития каолин се използва при производството на хартия. Голяма част се използва и в порцелановата индустрия. При високи температури, използвани при производството на порцелан, каолинът не изменя цвета си, което го прави особено ценен при производството на бял порцелан.
История
редактиранеКаолинът е кръстен на хълм в Китай (Kao-ling), от който е добиван от векове. Проби от каолин са изпратени за първи път в Европа от френски йезуитски мисионер около 1700 г. като примери за материалите, използвани от китайците при производството на порцелан.[4]
Състав
редактиранеВ естественото си състояние каолинът е бял, мек прах, състоящ се основно от минерала каолинит, който се състои от приблизително шестоъгълни кристални плочки с размери от около 0,1 до 10 μm или дори по-големи. Понякога се срещат макроскопични форми, достигащи милиметров размер.[4]
Каолинът, както се среща в природата, обикновено съдържа различни количества други минерали, като мусковит, кварц, фелдшпат и анатаз. Освен това суровият каолин често се оцветява в жълто от пигменти от железен хидроксид. Често е необходимо глината да се избелва химически, за да се отстрани железният пигмент и да се измие с вода, за да се отстранят другите минерали и за да се подготви каолинът за търговска употреба.[4]
В България
редактиранеВ България каолин се добива в открити мини в близост до Каолиново и Тодор Икономово (област Шумен), град Меричлери (община Димитровград) и градовете Ветово и Сеново (област Русе).
Източници
редактиране- ↑ каолинит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 175.
- ↑ ChemBK. kaolin.
- ↑ а б в Encyclopaedia Britannica
Литература
редактиране- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 108; 131. Посетен на 29 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 185-187. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 343-344.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 384 – 387.
- Костов-Китин, Владислав. Каолинит Kaolinite; Каолинит - серпентинова група Kaolinite-Serpentine Group // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 287-292.