Карло I Малатеста

Карло I Малатеста (на италиански: Carlo I Malatesta, * 5 юни 1368, † 13 септември 1429 в Лонджано) е италиански кондотиер по време на войните в Ломбардия и господар на Римини (1385–1429), Фано, Чезена (1417–1429) и Пезаро. Той е член на фамилията Малатеста.

Карло I Малатеста
господар на Римини, Фано, Чезена и Пезаро
Carlo Malatesta.jpg
Карло I Малатеста
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Галеото I Малатеста
Брак Елизабета Гонзага

ПроизходРедактиране

Той е най-възрастният син на Галеото I Малатеста (1299–1385). Брат е на Пандолфо III и Андреа Малатеста.

След смъртта на баща му през 1385 г. собствеността се разделя. Карло получава Римини. Карло става викарий за Романя, гонфалониер на църквата и управител на Милано. Бие се притив Да Монтефелтро (1388).<refAnna Falcioni, La signoria di Carlo Malatesta (Rimini: Bruno Gigli Editori, 2001)></ref>

БиткиРедактиране

През 1397 година възглавява обединената армия на папата, Флоренция и Венеция във войната против миланския херцог Джан Галеацо Висконти. През 1401 година преминава на страната на последния и разбива флорентийските войски край Бреша, като взима в плен херцог Леополд III Австрийски.[1]

След смъртта на Джан Галеацо Висконти преминава на страната на папата и начело на папските войски превзема Бреша.

През 1406 година отново сменя страните и е назначен за губернатор на Милано (до 1407 година). През 1409 година постоянно воюва на страната на папата със званието главнокомандващ (капитан-генерал) на Църквата. От тримата едновременно действащи папи поддържа Григорий XII.[2]

През 1412 година е назначен капитан-генерал на венецианската армия във войната с унгарското нахлуване на крал Сигизмунд. В битката при Мота е ранен и отстъпва командването на брат си — Пандолфо.[3]

През 1416 година след смъртта на своя брат Андреа наследява Чезена. Същата година, на 12 юли, в битката при Сант-Егидио претърпява поражение от Браччо да Монтоне, ранен е и попада в плен. Освободен е за откуп от 80 хиляди дуката.[4][5]

Във войната с Милано губи Форли и Градара и отново попада в плен, но херцог Филипо Мария Висконти го освобождава без откуп.[6]

БракРедактиране

Карло се жени през ноември 1386 г. за Елизабета Гонзага († 31 юли 1432), дъщеря на Лудовико II Гонзага и Алда д’Есте, дъщеря на Обицо III д’Есте. Те нямат деца.

ИзточнициРедактиране

  1. Amiani Pietro Maria. Memorie storiche della città di Fano. Fano, 1751;
  2. Rendina, Claudio (1992). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton>
  3. Abati Olivieri, Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta, Pesaro, 1784, anastatica.
  4. Farulli Pietro, Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta, Siena, 1724.
  5. Abati Olivieri. Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta. Pesaro, 1784, anastatica
  6. Bonoli Paolo. Istoria della città di Forlì. Forlì, 1661
  • Cesare and Clementino Clementini, Raccolto istorico della fondatione de' Rimini, e dell' origine e vite de' Malatesti (Rimini, 1617-1627), 105.
  • Giovanni Soranzo: Malatesta, Enciclopedia Italiana (1934)
  • Battaglini F. G. Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori. Lelio della Volpe, Rimini, 1789;
  • Clementini Cesare. Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell’origine e vite dei Malatesti. Rimini, 1617,
  • Massera Aldo Francesco. Note Malatestiane. Galileiana, Firenze, 1911
  • Zazzeri Raimondo. Storia di Cesena. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891