Пандолфо III Малатеста

Вижте пояснителната страница за други личности с името Пандолфо Малатеста.

Пандолфо III Малатеста Велики (на италиански: Pandolfo III Malatesta il Grande, * 2 януари 1370, † 3 октомври 1427 във Фано) е италиански благородник от фамилията Малатеста, известен кондотиер по неговото време и господар на Фано.

Пандолфо III Малатеста
господар на Фано
Медал на Пандолфо Малатеста
Управление13851427
НаследилГалеото I Малатеста
НаследникКарло I Малатеста
Лични данни
Роден
Починал
3 октомври 1427 г. (57 г.)
Погребан вЦърква „Св. Франческо“ (Фано)
Семейство
ДинастияМалатеста
БащаГалеото I Малатеста
МайкаЕлизабета да Варано
ПотомциГалеото Роберто
Сиджизмондо Пандолфо
Доменико
Герб
Пандолфо III Малатеста в Общомедия

Произход редактиране

Той е най-малкото дете на известния кондотиер Галеото I Малатеста (* 1299, † 1385), господар на Римини, Фано, Асколи Пичено, Чезена и Фосомброне, и на втората му съпруга Елизабета да Варано, дъщеря на Родолфо II да Варано, господар на Камерино.

Има четирима братя и четири сестри:

Има и двама или трима природени братя и две природени сестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография редактиране

 
Медал на Пандолфо Малатеста

На 18 години той започва военна кариера. След смъртта на баща си през 1385 г. Пандолфо получава Синьория Фано.

Той отива в Светите земи и се връща през 1402 г. Служи при Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано. След смъртта му през 1402 г. е назначен за съветник на регентството на двамата наследници на Висконти. Пандолфо се възползва от това обстоятелство, за да получи голяма държава за себе си.

Изпратен с Фачино Кане срещу Бреша, той завладява града чрез измама през 1404 г. и владението му е потвърдено от Катерина Висконти като залог за услугите, предоставени на херцогинята, които последната не е в състояние да плати. През същата година Пандолфо завладява и Монтикиари.

През 1407 г. закупува Бергамо от Джовани Руджеро Суарди и завладява Леко. След това той трябва да се бие с Фачино Кане до смъртта на последния през 1412 г. През 1418 г. той приема новия папа Мартин V в Киари, благодарение на когото постига примирие с херцога на Милано Филипо Мария Висконти. С папата той се занимава и с брака на братовчедка му Клеофа Малатеста с деспота на Мореа Теодор II Палеолог, като част от амбициозния проект за обединение на Православната църква с Католическата църква.

През 1413 г. е командир на венецианската войска против крал Сигизмунд Люксембургски.

През 1419 г. херцогът отприщва Франческо Бусоне ди Карманьола срещу Синьория Кремона на Кабрино Фондуло, съюзник на Малатеста, който помага на кремонезите, като по този начин предоставя на Висконти възможността да уредят сметки и с него. След това Пандолфо претърпява нахлуването на войските на Висконти през 1419 г. – годината, в която той губи контрол над град Бергамо, и след поражението на армията на Лудовико Импровети, изпратена му на помощ от Романя, в битката при Монтичари (октомври 1420 г.), Пандолфо е принуден да се споразумее с Херцога на Милано, като отстъпи Бреша срещу компенсация от 34 000 дуката и по този начин позволява на Карманьола да влезе в града на 21 март 1421 г.

 
Гробът на Пандолфо III във Фано

След като се оттегля във Фано, той се утешава за изгубеното си господство, като събира древни кодекси и поддържа добри приятелства с учените на своето време, и по-специално с Франческо Филелфо и Анджела Ногарола.

През 1424 г. участва в битката при Дзагонара близо до Луго (28 юли 1424 г.), където ръководи атаката срещу крепостта, защитавана от Висконти от Милано. Резултатът е неблагоприятен, но Пандолфоуспява да избяга в Равена.

През 1425 г., според историята на Джовани ди Мастро Педрино, той достига до Форли, откъдето се качва по река Монтоне в посока Руси (13 март). Целта е да стигне до Милано, да получи помощ от Висконти и да се опита да си върне земите. Но мисията е неуспешна.

Пандолфо Малатеста умира във Фано през 1427 г. и е погребан там в църквата „Св. Франческо“.

Брак и потомство редактиране

Омъжва се три пъти:

∞ 1. за Паола Бианка Малатеста († 15 януари 1398), дъщеря на Пандолфо II Малатеста и Паола Орсини, от която няма деца

∞ 2. 1421 за Антония да Варано († 1423), от която няма деца

∞ 3. 1427 за Маргерита Гуиди ди Попи, от която няма деца.

От Антония да Бариняно има трима извънбрачни синове:

Източници редактиране

Литература редактиране

  • Rendina, Claudio (1994). I capitani di ventura. Rome: Newton Compton
  • Giovanni Soranzo: Malatesta, Enciclopedia Italiana (1934)
  • Farulli P. Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta. Siena, 1724
  • Secondo Balena, Ascoli nel Piceno – storia di Ascoli e degli ascolani, Società Editrice Ricerche s.a.s., Via Faenza 13 Folignano, Ascoli Piceno, stampa Grafiche D'Auria, edizione dicembre 1999, pp. 226 – 228; ISBN 88-86610-11-4
  • Anna Falcioni, MALATESTA, Pandolfo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pandolfo III Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​