Алда д’Есте (на италиански: Alda d'Este; * 18 юли 1333, Ферара, Папска държава; † пр. 26 септември 1381, Мантуа) от Дом Есте, е чрез брак господарка на Мантуа.

Алда д’Есте
Alda d'Este
господарка на Мантуа
Родена
Починала
Погребанацърква „Сан Франческо“ в Мантуа (разрушена)
Управление
Период13561381
ПредшественикБеатрис дьо Бар
НаследникАниезе Висконти
Герб
Семейство
РодЕсте по рождение
Гонзага по брак
БащаОбицо III д’Есте[1]
МайкаЛипа Ариости
Братя/сестриБеатриче д'Есте
Риналдо д'Есте
Алдобрандино III д’Есте
Николо II д’Есте
Ацо д'Есте
Фолко д'Есте
Костанца д’Есте
Уго д’Есте
Алберто V д’Есте
Риналдо д'Есте
Джовани д'Есте
СъпругЛуиджи II Гонзага[1]
ДецаФранческо I Гонзага
Елизабета Гонзага
Други родниниКарло I Малатеста (зет)
Алда д’Есте в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е дъщеря на Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352), маркиз на Ферара (1317 – 1352), господар на Модена (1336 – 1352) и на Парма (1344 – 1346), и на втората му съпруга Липа Ариости († 1347). Тъй като по време на раждането си родителите ѝ не са сключили брак, тя е узаконена от папата през 1346 г.[2] Има пет или седем братя и една или две сестри:[2][3]

Има и две, три или четири полубратя и евентуално една полусестра (Костанца, посочена по-горе) от връзките на баща си с неизвестни жени.

Биография

редактиране

Алда се омъжва на 16 февруари 1356 г. за господаря на Мантуа Луиджи (Лудовико) II Гондзага, от когото има две деца.

Умира през 1381 г. на около 48-годиша възраст в Мантуа. След смъртта ѝ съпругът ѝ нарежда да издигнат погребалния ѝ паметник в църквата „Сан Франческо“ в Мантуа, която е разрушена през 1802 г.[4]

В колекциите на Херцогския дворец в Мантуа (Апартамент на Гуастала в Стария двор: Appartamento di Guastalla in Corte Vecchia) има погребална скулптура от мрамор на Алда, приписвана на Бонино да Кампионе, за която от началото на XIX век се е смятало, че е на Маргерита Малатеста.[5]

Брак и потомство

редактиране

∞ 16 февруари 1356 за Луиджи II Гондзага (* 1334, † 1382), капитан на народа и господар на Мантуа (1369 – 1382), син на господаря на Мантуа Гуидо Гондзага и на третата му съпруга Беатрис дьо Бар, от когото има син и дъщеря:

Източници

редактиране
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
  • Alda d'Este, genealogy.euweb.cz, посетен на 13 август 2022 г.
  • Alda d'Este, fmg.ac, посетен на 13 август 2022 г.
  1. а б francesco-gonzaga
  2. а б Obizzo III d'Este, fmg.ac. ULR посетен на 13 август 2022 г.
  3. Obizzo III d'Este, genealogy.euweb.cz URL посетен на 13 август 2022 г.
  4. ISBN no.
  5. La scultura funebre per Alda d'Este. // Архивиран от оригинала на 2022-08-13. Посетен на 2022-08-13.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alda d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​