Уикипедия

Карл Ханке

германски политик

Карл Ханке (на немски: Karl Hanke) е германски политик и последен райхсфюрер-СС.

Карл Ханке
Райхсфюрер-СС
Мандат29 април 1945 г. – 8 май 1945 г.
ПредшественикХайнрих Химлер
Наследникзакриване на поста
Гаулайтер на Долна Силезия
Мандат1941 г. – 8 май 1945 г.
Лична информация
Роден
Починал
8 юни 1945 г. (41 г.)
Националност Германия
Полит. партияНСДАП
Професияполитик
Военна служба
Години1939 – 1945
Преданост Нацистка Германия
Род войскиСС
Военно званиеРайхсфюрер-СС
Войсково поделениетанкови войски
18-а СС доброволческа танково-гренадирска дивизия Хорст Весел
Войни/БиткиВтора световна война
Отличия Железен кръст
Значка за раняване
Портал Портална икона Нацистка Германия
Карл Ханке в Общомедия

Ранен живот редактиране

Ханке е роден в Лаубан (днешен Любан) в Силезия на 24 август 1903 г. По-големият му брат е убит в Първата световна война. Ханке е прекалено млад за служба през войната. Той служи в Райхсвер като Zeitfreiwilliger (временен доброволец) в 19-и пехотен полк във Франкфурт / Одер от 1920 до 1921 г.[1][2]

Ханке се дипломира като инженер по фрезоване. След това решава да получи практически опит от една година като обучител на железопътна работилница.[2] От 1921 г. до около 1926 г. Ханке работи основно в мелница, като ръководител на мелници в района на Силезия, Бавария и Тирол.[2] По-късно посещава Berufspädagogische Institut в Берлин, получавайки степен, която го квалифицира да преподава мелене в професионалните училища.[2] По-късно през 1928 г. работи в Берлин-Щеглиц като главен мелничар. А после става професионален инструктор в техническо училище в Берлин.[1]

Нацистка партия редактиране

Ханке се присъединява към нацистката партия на 1 ноември 1928 г., с членски номер 102 606.[2] Ханке започва националсоциалистическата си кариера на ниското ниво на „Амтсвалтер“, нискобюджетен говорител и организатор на клетки в Берлин.[3] Той се присъединява към Щурмабтайлунг (СА) през 1929 г. През 1930 г. е повишен до Strassenzellenleiter и след това лидер Sektionsführer в Берлин.[3][4]

Ханке е уволнен от преподавателската си длъжност през април 1931 г., заради политическа агитация за нацистката партия.[3] През 1932 г. става главен организационен директор на Гау и на 1 април 1932 г. личен адютант и съветник на Йозеф Гьобелс в качеството му на пропаганден директор на НСДАП.[3][3][5]

В своята позиция, Ханке е първият служител на партията, който установява контакт с младия архитект Алберт Шпеер. Ханке сключва договор с Шпеер, за да превърне вила в западните предградия в офис за местната партийна организация през 1932 г.[6] Ханке и Шпеер стават близки приятели. През 1944 г., според книгата на Шпеер („Вътре в Третия райх“), Ханке силно препоръчва на Шпеер никога да не посещава „лагер в Горна Силезия“ (Аушвиц) по някаква причина. Ханке „бе видял нещо, което не му беше позволено да опише и не можеше да опише.“[7]

Държавна служба редактиране

 
Райхсминстър Гьобелс има среща с Валтер Функ, в офиса си в министерството. На заден фон е Карл Ханке, който се обажда по телефона.

Адолф Хитлер харесва младия Ханке, който до април 1932 г. става представител на НСДАП в пруския държавен парламент (Ландтаг).[3] По-късно през ноември 1932 г., Ханке е избран за Райхстага от НСДАП, представляващ Потсдам. Той заема тази длъжност до края на войната в Европа.[5]

След изкачването на власт на нацистите и парламентарните избори през март 1933 г., Гьобелс създава Министерството на пропагандата. Ханке последва шефа си там като личен секретар и помощник. По това време, Ханке придружава шефа си по официални посещения в Италия и Полша. На 15 февруари 1934 г. Ханке се присъединява към СС с членски номер 203 103. Той служи като специален офицер от персонала на Райхсфюрер-СС Хайнрих Химлер от януари 1935 г. до 1 април 1936 г. Тогава в края на 1937 г. е повишен в държавен секретар в Министерството на пропагандата.

Втора световна война редактиране

През юли 1939 г. Ханке е призован за военна служба. От септември до октомври 1939 г. служи в 3-та танкова дивизия в Полша.[8] През май 1940 г., усещайки добра възможност да продължи кариерата си, Ханке служи при генерал Ервин Ромел във Франция със 7-а танкова дивизия. Ханке е награден с Железен кръст. Той е освободен от германската армия през 1941 г. с ранг на 1-ви лейтенант (оберстлейтенант).[9]

Хитлер го назначава за гаулайтер на Долна Силезия.[10] На следващата година, Химлер го повишава в СС-Групенфюрер. Ханке е фанатичен правоприемник на нацистката политика: по време на управлението му в Бреслау повече от 1000 души са екзекутирани по негова заповед, спечелвайки му прякора „Палача на Бреслау“.[11]

Ханке има дълга връзка с баронеса Фреда фон Фиркс в Бреслау, дъщеря на богат земевладелец и лектор от университета в Берлин. Те се женят на 25 ноември 1944 г., след като вече имат дъщеря от декември 1943 г.[12]

Падане на Бреслау редактиране

 
Делегация на немски офицери, които вървят за преговори, преди капитулацията на Бреслау, 6 май 1945 г.

По време на последните месеци на Втората световна война, когато Червената армия напредва в Силезия и обкръжава Бреслау, Ханке е обявен от Хитлер за „командващ на бойните действия“ (Kampfkommandant). Ханке ръководи с фанатизъм, защитата на града по време на обсадата в Бреслау. Гьобелс, пишещ за дневника си, многократно изразява възхищението си от Ханке през пролетта на 1945 г. По време на 82-дневната обсада, съветските войски причиняват смъртта на приблизително 30 000 цивилни и повече от 40 000 затворници, докато понасят загуби от 60 000.[13] На 6 май 1945 г., ден преди капитулацията на Германия, генерал Херман Нихоф предава обсадения Бреслау, а съветската армия вече стига до Берлин. Ханке бяга предишния ден с малък самолет, запазен за него.

Бреслау е последният голям град в Нацистка Германия, който се предава. Унищожаването от съветските въздушни и артилерийски бомбардировки, заедно с актове на насилие, извършени от членовете на СС и нацистката партия, правят „80 до 90 процента“ от Бреслау в руини.[14]

Фанатизмът на Ханке и безусловното подчинение на заповедите на Хитлер го впечатляват, който в своя политически завет го назначава за последния Райхсфюрер-СС и началник на германската полиция, заменяйки Хайнрих Химлер на 29 април 1945 г.[15][16] Осем дни преди това, Ханке е удостоен с най-високата декорация на нацистката партия – Германски орден, награда за защитата на Бреслау срещу настъпващата съветска Червена армия. Издигането на Ханке в ранг Райхсфюрер-СС е резултат от това, че Хитлер провъзгласява Химлер за предател за тайните му опити да се договори със западните съюзници. Хитлер уволнява Химлер от всички негови длъжности и нарежда арестуването му.[15][16]

Смърт редактиране

Ханке получава съобщение за повишението си на 5 май 1945 г. Той отлита за Прага и се присъединява към 18-а СС доброволческа танково-гренадирска дивизия Хорст Весел. Ханке избира да носи униформата на СС, за да прикрие самоличността си в случай на залавяне. Групата се опитва да се пребори в Германия, но след ожесточена битка с чешките партизани се предава в Нойдорф. Неговата истинска идентичност не е разкрита от похитителите му, и така Ханке е пратен в лагер за военнопленници, заедно с други членове на СС. Има общо 65 военнопленници, когато чехите решават да преместят всички пеша през юни 1945 г. Когато влакът минава по маршрута по похода, Ханке и няколко други военнопленници правят почивка и тичат към влака. Чехите откриват стрелба, а Ханке пада първи, докато двама други военнопленници бягат. След това те са бити до смърт с пушки.[17]

Източници редактиране

  1. ↑ а б Mitcham 2007, с. 43.
  2. ↑ а б в г д Miller 2015, с. 15.
  3. ↑ а б в г д е Miller 2015, с. 16.
  4. ↑ Mitcham 2007, с. 43, 44.
  5. ↑ а б Mitcham 2007, с. 44.
  6. ↑ Speer, Inside the Third Reich, p. 21
  7. ↑ Speer, Inside the Third Reich, p. 376
  8. ↑ Mitcham 2007, с. 54.
  9. ↑ Mitcham 2007, с. 54, 55.
  10. ↑ Miller 2015, с. 20.
  11. ↑ Yad Vashem. Hanke Karl (1903 – 1945). Gauleiter of Lower Silesia 1941 – 1945. The Holocaust Martyrs' and Heroes' Remembrance Authority, 2015.
  12. ↑ Mitcham 2007, с. 56.
  13. ↑ Duffy, Red Storm on the Reich, p. 265
  14. ↑ Schwartz, Michael (2008). Das Deutsche Reich und der Zweite Weltkrieg, Vol. 10/2, p. 586, München: Deutsche Verlags-Anstalt
  15. ↑ а б Evans 2008, с. 724.
  16. ↑ а б Manvell Fraenkel, с. 237.
  17. ↑ Hamburger Allgemeine Zeitung, 11 май 1949

Литература редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Hanke в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Ханке&oldid=11966967“.