Отваря главното меню

Девинска река

река в България

Девинска река (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – област Пазарджик, община Батак и област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 72-ро място сред реките на България. Девинска река е най-големият приток на река Въча, като отводнява най-високите части на Баташка планина и Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи.

Девинска река
Devin River Valley Iz9.jpg
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
41.8767° с. ш. 24.0275° и. д.
41.7378° с. ш. 24.4189° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Пазарджик
Община Батак
Област Смолян
Община Борино
Община Девин
Дължина 57,1 km
Водосборен басейн 427 km²
Отток 5,274 m³/s
Начало
Място на 2 km южно
от връх Голяма Сюткя
Баташка планина
Координати 41°52′36.12″ с. ш. 24°01′39″ и. д. / 41.8767° с. ш. 24.0275° и. д.
Надм. височина 2000 m
Устие
Място ляв приток на река ВъчаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°44′16.08″ с. ш. 24°25′08.04″ и. д. / 41.7378° с. ш. 24.4189° и. д.
Надм. височина 685 m
Девинска река в Общомедия

Девинска река извира на 2000 m н.в. под името Семиза, на около 2 km южно от връх Голяма Сюткя (2 186 m) в Баташка планина. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС „Беглика“ до язовир „Тошков чарк“ носи името Беглишка река. След като изтече от язовир „Тошков чарк“, се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град Девин излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река Въча на 685 m н.в.

Площта на водосборния басейн на реката е 427 km2, което представлява 26% от водосборния басейн на Въча, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на Въча;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Места;
  • на запад и северозапад – с водосборния басейн на Чепинска река;
  • на север – с водосборния басейн на Стара (Пещерска) река и водосборните басейни на малки и къси реки, леви притоци на Въча.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Серафимово дере
  • → Карачумак
  • ← Суйсуза
  • → Нещерево дере
  • ← Раково дере
  • → Черно дере (изтича от язовир „Голям Беглик
  • ← Тощково дере (влива се в язовир „Тошков чарк“)
  • → Топлика (влива се в язовир „Тошков чарк“)
  • → Карлъшка река
  • ← Градежница
  • ← Катранджидере (най-голям приток)
  • → Карабурунска река
  • → Сачандере
  • → Маджарлиите
  • ← Соквичко дере

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град Девин – около 5,274 m3/s.

Единственото населено място по течението на реката е град Девин.

По течението на самата река са изградени 2 язовира – „Малък Беглик“ и „Тошков чарк“, а по притоците ѝ Черно дере и Катранджидере – язовирите „Голям Беглик“, „Широка поляна“ и „Дженевра“, като водите на всички тях са включени в Баташки водносилов път.

В долината на реката, преди град Девин, се намират големите карстови Девински минерални извори, а каньонът на реката е обект на туризъм и алпинизъм.

В Девинска река обитават пъстърва, черна мряна и лешайка, обект на любителски риболов.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3, с. 1703.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 163 – 164.
  • Реки в България.