Качулат елен

Качулатият елен (Elaphodus cephalophus) е единствен представител на род Elaphodus – примитивни елени, близкородствени с мунтжаките (Muntiacus). Макар и по-едър от тях със своите 50-70 cm височина, той е сравнително дребен вид елен. Качулат се нарича заради черен кичур козина на тила, който достига до 17 cm дължина. Окраската му е тъмна, с бяло под опашката, на върха на ушите, муцуната, а някои индивиди имат и бяла ивица около очите, която продължава назад към ушите. Мъжките имат малки рогца без разклонения и характерните за примитивните елени къси бивни зъби.

Качулат елен

Природозащитен статут

Почти застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) клас: Синапсиди (Synapsida) разред: Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Еленови (Cervidae) триб: Muntiacini род: Elaphodus вид: Качулат елен (E. cephalophus)

Научно наименование

Elaphodus Elaphodus cephalophus H. Milne-Edwards, 1872

Качулат елен в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение

Качулатите елени се срещат в Централен Китай, Североизточна Индия и Мианмар. Обитават труднодостъпни високопланински гори до 4500 m н.в. и затова видът е слабо проучен. Освен това е и доста рядък, но е недостатъчно проучен, за да бъде класифициран в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN.

Начин на живот

Качулатите елени са териториални животни. Живеят поединично или на двойки. Когато са разтревожени, лаят също като мунтжаките. Лаят и през размножителния период късно наесен. Преди да побягнат, бялата козина под опашката им настръхва и вирнатата опашка се мята при всеки скок, правейки посоката им на движение трудно проследима.