Келоид
Келоидът е образуването на вид белег, който в зависимост от зрялостта му се състои основно от колаген тип III или тип I. Келоидът е резултат от прекомерно разрастване на увредена съединителна тъкан (колаген тип III) на мястото на кожното увреждане, което след това бавно се замества от колаген тип I. Келоидите са твърди, гумени или влакнести лъскави лезии и могат да варират по цвят от розово до цвета на кожата на човека или от червено до тъмно кафяво. Келоидният белег е доброкачествен и не е заразен, но понякога се съпровожда от тежък сърбеж, болка и промени в текстурата. В тежки случаи може да засегне движението на кожата.[1][2]
| Келоид | |
 Огромен келоид, образуван на мястото, където е извършена операция на корема | |
| Специалност | Дерматология |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | L91.0 |
| МКБ-9 | 701.4 |
| База данни eMedicine | article/1057599 |
| Мед. рубрики MeSH | D007627 |
| Келоид в Общомедия | |
Келоидните белези се наблюдават 15 пъти по-често при хора с африкански произход, отколкото при хора с европейски произход.
Причини редактиране
Повечето видове увреждания на кожата могат да доведат до белези. Това включва изгаряния, акне, варицела, кокоши трън, мазоли, пиърсинг, ваксинация, драскотини, прорезни рани или такива от операции.
Според Националния център по биотехнологична информация (CSN) келоидните белези са често срещани при млади хора на възраст между 10 и 20 години. Изследванията показват, че тези с по-тъмен тен са с по-висок риск от келоидни увреждания в резултат на кожни травми. Те се срещат при 15 – 20% от хората от африкански, азиатски или латиноамерикански произход, значително по-малко при тези от кавказки произход и няма съобщени случаи при пациенти с албинизъм.[3]
Лечение редактиране
Най-доброто лечение включва предотвратяване на ненужна травма или операция (включително пиърсинг), когато е възможно. Всички кожни проблеми (акне и инфекции) трябва да се лекуват възможно най-рано, за да се сведат до минимум зоните на възпаление.
Лечението на келоидния белег зависи от възрастта. Не се препоръчва използването на радиотерапия, антиметаболити и кортикоиди при деца, за да се избегнат вредните странични ефекти, като аномалии на растежа.[4]
Интралезионалните инжекции с кортикостероид като Кеналог успешно намаляват дейността на фибробластите, възпалението и сърбежа.[5] Криотерапията включва прилагането на изключително ниски температури към келоид. Методът е лесен за прилагане и също успешен при неголеми келоиди.[6] Оперативното отстраняване също е възможно, но при него се наблюдават много високи нива на възвръщане на келоида (70 – 100%),[3] при това с по-голям размер от първоначалния. Този метод обикновено се съчетава с други, при което се наблюдава по-голяма ефикасност.
Източници редактиране
- ↑ Dermatology: 2-Volume Set. St. Louis, Mosby, 2007. ISBN 1-4160-2999-0. p. 1499. (на английски)
- ↑ Ogawa, Rei. The Most Current Algorithms for the Treatment and Prevention of Hypertrophic Scars and Keloids // Plastic and Reconstructive Surgery 125 (2). 2010. DOI:10.1097/PRS.0b013e3181c82dd5. p. 557 – 68. (на английски)
- ↑ а б Andrews, Jonathan P. et al. Keloids: The paradigm of skin fibrosis – Pathomechanisms and treatment // Matrix Biology 51. 2016. DOI:10.1016/j.matbio.2016.01.013. p. 37 – 46. (на английски)
- ↑ Arno, Anna I. et al. Up-to-date approach to manage keloids and hypertrophic scars: A useful guide // Burns 40 (7). 2014. DOI:10.1016/j.burns.2014.02.011. p. 1255 – 66. (на английски)
- ↑ The treatment of keloids with triamcinolone acetonide // Plastic and Reconstructive Surgery 38 (3). 1966. DOI:10.1097/00006534-196609000-00004. с. 202 – 8.
- ↑ Keloid Research Foundation // Архивиран от оригинала на 2016-11-07. Посетен на 30 ноември 2016.