Европа

континент
(пренасочване от Европейски)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа
Europe orthographic Caucasus Urals boundary (with borders).svg
Площ 10 180 000 km²
Население 731 000 000 (2009) д.
Гъстота 70 д./km²
Държави 50 (Списък на страните в Европа)
Езици Европейски езици
Градове Москва, Лондон, Париж, Мадрид, Санкт Петербург, Рим, Берлин
Часова зона UTC до UTC+5
Интернет домейн .eu (английски: European Union – Европейски съюз)

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Политическа карта на Европа
Сателитна снимка на Европа

Съдържание

ГеографияРедактиране

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната – -28 m (Прикаспийска депресия) . Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска равнина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

 
Релефна карта на Европа

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km².

Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг – лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток – полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Вижте ощеРедактиране

ИсторияРедактиране

 
Политическа карта на Европа

ПраисторияРедактиране

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1,8 милиона години.[2] Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания.[3] Неандерталците (носещи името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.[4]

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж[5] и мегалитните храмове в Малта.[6] Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

 
Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.

АнтичностРедактиране

СредновековиеРедактиране

 
Европа преди Балканската война, 1911 г.

16 и 17 векРедактиране

18 и 19 векРедактиране

20 векРедактиране

През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни – Първата и Втората световна войни. Първата световна война е между два съюза: Германия, Австро-Унгария, Турция и България срещу Англия, Франция, Русия, САЩ и други. Съюзът на първите четири държави се нарича „Троен съюз“, а на останалите държави – „Антантата“. Войната приключва с много жертви, дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците ѝ почти нямат загуби, но след нападението над Русия нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.

Политическа географияРедактиране

Карта на Европа, според най-използваните географски граници[7] (Легенда: синьо = страната се намира на два континента • зелено = страната историческо се счита като европейска, обаче тя се намира на друг континент).

 



Държава Площ
(km²)
Население
(2014 г.)
Гъстота
(на km²)
Столица
  Австрия 83 858 8 464 554 97,4 Виена
  Азербайджан 1 97 Баку
  Албания 28 748 2 820 977 125,2 Тирана
  Андора 468 76 246 146,2 Андора ла Веля
  Армения 4 101 Ереван
  Беларус 207 600 9 465 500 49,8 Минск
  Белгия 30 510 11 167 578 336,8 Брюксел
  Босна и Херцеговина 51 129 3 790 622 77,5 Сараево
  България 110 910 7 286 040 68,7 София
  Ватикан 0.44 839 2 045,5 Ватикана
  Великобритания 244 820 63 705 000 244,2 Лондон
  Германия 357 021 82 523 700 233,2 Берлин
  Грузия 1 64 Тбилиси
  Гърция 131 940 10 815 197 80,7 Атина
  Дания 2 43 094 5 608 784 124,6 Копенхаген
  Естония 45 226 1 286 540 31,3 Талин
  Ирландия 70 280 4 585 400 60,3 Дъблин
  Исландия 103 000 325 010 2,7 Рейкявик
  Испания 3 504 851 46 704 314 Мадрид
  Италия 301 230 60 829 079 191,6 Рим
  Казахстан 1 5,9 Астана
  Кипър 4 9 251 862 000 85 Никозия
  Латвия 64 589 2 014 000 36,6 Рига
  Литва 65 200 2 950 684 55,2 Вилнюс
  Лихтенщайн 160 36 842 205,3 Вадуц
  Люксембург 2 586 537 000 173,5 Люксембург
  Република Македония 5 25 713 2 062 294 81,1 Скопие
  Малта 316 416 055 1 257,9 Валета
  Молдова 6 33 843 3 559 500 131,0 Кишинев
  Монако 1,95 36 136 16 403,6 Монако
  Нидерландия 7 41 526 16 806 200 393,0 Амстердам
  Норвегия 8 324 220 5 077 798 14,0 Осло
  Полша 312 685 38 533 300 123,5 Варшава
  Португалия 9 91 568 10 562 178 110,1 Лисабон
  Румъния 238 391 21 120 640 91,0 Букурещ
  Русия 1, 13 17 075 400 107 370 000 26,8 Москва
  Сан Марино 61 32 509 454,6 Сан Марино
  Сърбия 10 88 361 7 180 505 89,4 Белград
  Словакия 48 845 5 412 008 111,0 Братислава
  Словения 20 273 2 060 332 95,3 Любляна
  Турция 1 783 562 7 002 662 93 Анкара
  Украйна 11 603 700 45 460 627 80,2 Киев
  Унгария 93 030 9 906 000 108,3 Будапеща
  Финландия 336 593 5 445 883 15,3 Хелзинки
  Франция 12 547 030 65 806 000 109,3 Париж
  Хърватия 56 542 4 290 612 77,7 Загреб
  Чехия 78 866 10 512 900 130,1 Прага
  Черна гора 13 812 620 029 44,6 Подгорица
  Швеция 449 964 9 625 444 19,7 Стокхолм
  Швейцария 41 290 8 085 300 176,8 Берн
Общо 10 180 000 70

1 Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Европа и Азия.
2 Не включва остров Гренландия, който географски спада към Северна Америка.
3 Ексклавите Сеута и Мелиля политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка.
4 Географски Армения и Кипър се водят части от Западна Азия, но културно и исторически винаги са били част от Европа. Кипър е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър.
5 В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония.
6 Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република.
7 Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски Кюрасао, Синт Мартен, Аруба, Бонер, Саба и Синт Еустациус принадлежат към Южна Америка.
8 Включва Свалбард и острови Ян Майен.
9 Включва архипелазите Азорските острови и Мадейра. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка.
10 Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република.
11 Включва Кримската автономна република.
12 Посочените данни обхващат само европейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2 685 705 души.
13 Данните са за цяла Русия.

Овен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН.

Име и флаг Площ
(km²)
Население
(1 юли 2002 est.)
Гъстота
(на km²)
Столица
  Абхазия 1 8 432 216 000 29 Сухуми
  Оланд (Финландия) 1 552 26 008 16,8 Мариехамн
  Фарьорски острови (Дания) 1 399 46 011 32,9 Торсхавн
  Гибралтар (Великобритания) 2 5,9 27 714 4 697,3 Гибралтар
  Гърнси (Великобритания) 2 78 64 587 828,0 Сейнт Питър порт
  Косово 10 887 [8] 1 804 838 220 Прищина
  Ман (Великобритания) 2 572 73 873 129,1 Дъглас
  Джърси (Великобритания) 116 89 775 773,9 Сейнт Хелиър
  Нагорни Карабах 4 11 458 138 800 12 Степанакерт
  Северен Кипър 5 3 355 265 100 78 Никозия
  Южна Осетия 1 3 900 70 000 18 Цхинвали
  Свалбард и островите
Ян Майен
(Норвегия)
62 049 2 868 0,046 Лонгийър
  Приднестровие 6 4 163 537 000 133 Тираспол

1 Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия.
2 Владения на Короната, под чийто суверенитет се намират, но не се считат за част от Обединеното кралство.
3 Косово е призната като независима държава от 75 държави-членки на ООН и Тайван. Сърбия отказва да признае независимостта ѝ.
4 Непризната от нито една държава автономна република в състава на Азербайджан.
5 Призната е единствено от Турция.
6 Не е призната от нито една държава и официално е част от Република Молдова.

НаселениеРедактиране

 
Европа

През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души[9] или около 10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият прираст е по-нисък от този в други части на света, най-вече в Африка и Азия.[9] Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, Нидерландия, заема трето място в света след Бангладеш и Южна Корея.

ЕзициРедактиране

Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските езици, сред които най-съществени са славянската, романската, германската и балтийската. Угро-финските езици принадлежат към уралското езиково семейство.

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:

Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой руско-говорящи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма.

Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на простонародния латински. Романските езици се делят на три основни групи:

  • източноромански езици, включително румънски (Румъния и Република Молдова)
  • итало-западни езици – основната част от романските езици, най-големите от които испански, португалски, френски и италиански.
  • южноромански езици, говорени на Корсика и Сардиния

В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона човека, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз.

Германските езици най-вероятно са произлезли от общ протогермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са.

Германските езици се разделят на:

В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона човека, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския.

Балтийските езици са най-малкото самостоятелно езиково семейство с едва 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:

  • турският е роден на 74 милиона души и се владее от над 83 милиона
  • азербайджанският е роден на 90% от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в Иран, където се говори от между 10 и 20 милиона души

Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен и до ден днешен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа.

Грузинският език спада към самостоятелното езиково семейство на южнокавказките езици, които се говорят от около 5,2 милиона души. Арменският е самостоятелен клон на индоевропейските езици и се говори от около 6,7 милиона души. Гръцкият е самостоятелен език, част от индоевропейските езици, и се владее от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.

ИкономикаРедактиране

Като за континент, икономиката на Европа в момента е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48-те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страни в Западна Европа, докато източноевропейските държави все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата икономическа територия в света. Към този момент 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голям БВП($3,820 трилиона)[1] в Европа, който е и четвърти в световен мащаб. Франция заема второ място ($2,902 трилиона)[2], а Великобритания трето място ($2,848 трилиона [3].

БележкиРедактиране

  1. National Geographic Atlas of the World. 7th. Washington, DC, National Geographic Society, 1999. ISBN 0-7922-7528-4. с. 68 – 69, 90 – 91.
  2. Vekua 2002, с. 85 – 89.
  3. BBC 2007.
  4. National Geographic 2005, с. 21.
  5. Atkinson 1956.
  6. Peregrine 2001, с. 157 – 184.
  7. The map shows one of the most commonly accepted delineations of the geographical boundaries of Europe, as used by National Geographic and Encyclopedia Britannica. Whether countries are considered in Europe or Asia can vary in sources, for example in the classification of the CIA World Fact Book or that of the BBC.
  8. CIA,gov
  9. а б World Population Prospects: The 2006 Revision Population Database. // UN – Department of Economic and Social Affairs. Посетен на 2008-06-10.

ИзточнициРедактиране

  • Atkinson, Richard J. C. Stonehenge. Penguin Books, 1956.
  • 'First west Europe tooth' found. // BBC, 2007. Посетен на 12 април 2010.
  • National Geographic. National Geographic Visual History of the World. Washington, National Geographic Society, 2005. ISBN 0-7922-3695-5.
  • Peregrine, Peter Neal и др. Encyclopaedia of Prehistory. Springer, 2001. ISBN 0306462583.
  • Vekua, A и др. A new skull of early Homo from Dmanisi, Georgia. // Science 297. 2002. DOI:10.1126/science.1072953. с. 85 – 89.

Външни препраткиРедактиране