Кемеровска област
Кемеровска област е субект на Руската федерация, в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 95 725 km (34-то място по големина в Руската Федерация, 0,56% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 695 028 души (17-о място в Руската Федерация, 1,83% от нейното население). Административен център град Кемерово. Разстояние от Москва до Кемерово 3482 km.
Кемеровска област Кемеровская область — Кузбасс | |
Субект на Руската федерация | |
Кемеровска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Кемерово |
Площ | 95 725 km² |
Население | 2 695 028 души (2017) 28,2 души/km² |
Адм. център | Кемерово |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Аман Тулеев |
Часова зона | UTC +7 |
МПС код | 42 |
Официален сайт | ako.ru |
Кемеровска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървото руско селища в региона е Кузнецкия острог (укрепено селище), което възниква през 1618 г., от 1931 г. град Новокузнецк. През 1698 г. е основано Кийското укрепено селище, а през 1856 г. село Кийское е преименувано в град Мариинск. На 26 януари 1943 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е образувана Кемеровска област, която е отделена от състава на Новосибирска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеКемеровска област се намира в Азиатската част на Русия, в Южен Сибир. На север граничи с Томска област, на североизток – с Красноярски край, на изток – с Република Хакасия, на юг – с Република Алтай, на югозапад – с Алтайски край и на запад – с Новосибирска област. В тези си граници заема площ от 95 725 km (34-то място по големина в Руската Федерация, 0,56% от нейната площ).[2]
Релеф
редактиранеОбластта е разположена на границата между Западносибирската равнина и планините на Южен Сибир. Голяма част от територията ѝ е заета от Кузнецката котловина, намираща се между планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m) на изток и възвишението Салаирски кряж на запад, което се характеризира с плоски форми на релефа и само отделни върхове достигат до 590 m. Релефът на Кузнецката котловина е предимно равнинен, на места набразден от суходолия и оврази. Крайният юг на областта представлява обширна територия заета от средновисоките планини на историческата област Горна Шория.[2]
Климат
редактиранеКлиматът в областта е континентален. Зимата е продължетелна със средна януарска температура от -17 до 20 °C, лятото е кратко, но топло със средна юлска температура от 17 до 20 °C. Годишната сума на валежите е от 300 до 500 mm в Кузнецката котловина и до 900 mm в околните планини. Вегетационния период (минимални денонощни температури над 5 °C) е от 137 до 160 дни.[2]
Води
редактиранеНа територията на Кемеровска област протичат 32 109 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 76 479 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Най-голямата река в областта е Том (десен приток на Об), която пресича цялата ѝ територия от югоизток на северозапад на протежение от 485 km. В река Том се вливат реките: леви – Мрас Су, Кондома и др.; десни – Уса, Горна, Средна и Долна Терс, Тайдон и др. В западната част преминават най-горните течения на реките Чумиш и Иня (десни притоци на Об), а на североизток протичат реките Кия и Яя, леви притоци на река Чулим, която също е десен приток на Об.[3]
Речната система на областта е неравномерно развита, като най-голяма е гъстота ѝ в предпланинските и планински източни и южни райони, а най-малка – в равнинните части. Реките имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (50 – 80%) и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват обикновено през ноември или началото на декември, а се размразяват в началото или средата на април.[3]
В областта има около 850 езера с обща площ 101 km2, като само 5 от тях са с площ над 1 km2. Езерата в областта са предимно крайречни, а в планината Кузнецки Алатау са разположени малки планински карстови езера. Най-голямото естествено езеро в Кемеровска област е Болшой Берчикул (25 km2) в североизточната част. Най-голямото изкуствено езеро е Беловското водохранилище (13,6 km2).[3]
Почви, растителност
редактиранеКемеровска област се дели на северозападна – степна и южна и югоизточна – горска зона. Преобладаващите почви са черноземните и сивите горски, заемащи безлесните пространства по плоските и широки вододели и техните полегати склонове. По дъната на долините са развити блатни и ливадни почви. В планинските райони са разпространени планински-горски, планинско-ливадни и планинско-тундрови почви.[2]
Преобладаващата растителност е горската и лесостепната. Горите покриват 4,5 млн.ха, като 56% са иглолистни, а 44% – широколистни. В лесостепните райони на Кузнецката котловина залесеността е под 10% и е представено от бреза и осика. На североизток залесеността се увеличава до 25% и е представена от същите видове. Основните горски масиви са съсредоточени в планината Кузнецки Алатау, във възвишението Салаирски кряж и в планинската област Горна Шория.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. населението на Кемеровска област е наброявало 2 695 028 души (17-о място в Руската Федерация, 1,83% от нейното население). Гъстота 30,4 души/km2. Кемеровска област е една от най-урбанизираните области в Русия, като около 70% от населението ѝ живее в някои от 9-те големи града.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Кемеровска област се дели на 16 областни градски окръга, 18 муниципални района, 20 града, в т.ч. 19 града с областно подчинение и 1 град (Салаир) с районно подчинение и 23 селища от градски тип, в т.ч 1 сгт с областно подчинение (Краднобродски).
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Кемерово (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Юрга | 45 | 81 733 | гр. Юрга | 81 733 | 143 | |
2. Тайга | 553 | 26 013 | гр. Тайга | 24 183 | 118 | |
3. Анжеро Судженск | 340 | 77 666 | гр. Анжеро Судженск | 71 787 | 115 | Руднични |
4. Березовски | 82 | 48 944 | гр. Березовски | 46 859 | 27 | |
5. Кемерово | 282 | 556 820 | гр. Кемерово | 556 820 | ||
6. Ленинск Кузнецко | 113 | 99 037 | гр. Ленинск Кузнецки | 96 921 | 131 | |
7. Полисаево | 49 | 29 466 | гр. Полисаево | 26 510 | 19 | |
8. Белово | 219 | 128 100 | гр. Белово | 72 843 | 170 | Бачатски, Грамотеино, Инской, Нови Городок |
9. Краснобродски | 133 | 14 371 | сгт Краснобродски | 11 715 | 213 | |
10. Киселевск | 292 | 96 237 | гр. Киселевск | 90 980 | 240 | |
11. Прокопевск | 228 | 196 406 | гр. Прокопевск | 196 406 | 269 | |
12. Новокузнецк | 424 | 552 445 | гр. Новокузнецк | 552 445 | 308 | |
13. Миски | 729 | 43 780 | гр. Миски | 41 628 | 350 | |
14. Междуреченск | 7323 | 99 896 | гр. Междуреченск | 97 895 | 370 | |
15. Осинники | 71 | 47 820 | гр. Осинники | 43 008 | 350 | |
16. Калтан | 98 | 30 261 | гр. Калтан | 20 947 | 338 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Юргински | 2510 | 21 674 | гр. Юрга | 143 | ||
2. Яшкински | 3484 | 26 248 | сгт Яшкино | 13 884 | 190 | |
3. Яйски | 2760 | 18 147 | сгт Яя | 10 810 | 277 | |
4. Ижморски | 3610 | 11 395 | сгт Ижморски | 4879 | 293 | |
5. Мариински | 5607 | 54 977 | гр. Мариинск | 39 091 | 367 | |
6. Тяжински | 3531 | 22 670 | сгт Тяжински | 10 121 | 427 | Итатски |
7. Чебулински | 3780 | 14 536 | сгт Верх Чебула | 4584 | 392 | |
8. Тисулски | 8060 | 21 383 | сгт Тисул | 7801 | 476 | Белогорск, Комсомолск |
9. Крапивински | 6930 | 23 473 | сгт Крапивински | 7373 | 87 | Зеленогорски |
10. Кемеровски | 4300 | 47 130 | гр. Кемерово | |||
11. Топкински | 2690 | 43 862 | гр. Топки | 27 963 | 38 | |
12. Промишленовски | 3083 | 47 844 | сгт Промишленая | 17 821 | 220 | |
13. Ленинск Кузнецки | 2356 | 21 847 | гр. Ленинск Кузнецки | 131 | ||
14. Гуревски | 2180 | 40 444 | гр. Гуревск | 23 089 | 198 | гр. Салаир |
15. Беловски | 3184 | 27 595 | гр. Белово | 170 | ||
16. Новокузнецки | 13 290 | 50 493 | гр. Новокузнецк | 308 | ||
17. Прокопевски | 3500 | 30 988 | гр. Прокопевск | 269 | ||
18. Таштаголски | 11 383 | 53 041 | гр. Таштагол | 23 107 | 463 | Каз, Мундибаш, Спаск, Темиртау, Шерегеш |
Икономика
редактиранеКемеровска област е важен индустриален регион в Русия. Тук се намират едни от големите въглищни басейни. В южната част на областта е силно развита металургията и въгледобива, също и машиностроенето.
В северната част е по-развито земеделието. Областта има силно развита железопътна мрежа, включително и преминаването и на Транссибирската железница.
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, птици; зърнени и фуражни култури, картофи, зеленчуци. Разполага с пчеларство.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1599[4] | 1447[5] | 1275,6 | 1141,6[5] | 1065,3[6] | 1037,1 | 971,7[6] |
Почести
редактиранеМалката планета 2140 Кемерово открита през 1970 г. от съветския астроном Тамара Михайловна Смирнова е кръстена на Кемеровска област.[7]
Известни жители на Кемеровска област
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Королёк Т.Л. Горячко М.Д., Бобров В.В., Мить А.А., Прокинова А.Н., Грачёва С.М. Кемеровска област (Кемеровская област) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) - Киргизи [Канцелярия конфискации — Киргизы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-27 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кемеровска област
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Кемеровска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. 173.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на Администрацията на Кемеровска област Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- История на териториалното деление Архив на оригинала от 2007-07-16 в Wayback Machine.
- Муниципална реформа
- Кемеровска област – карти и снимки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кемеровской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |