Томска област
Томска област e субект на Руската Федерация, в югозападната част на Сибирския федерален окръг[1]. Площ 314 391 km2 (15-о място по големина в Руската Федерация, 1,84% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 078 280 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от нейното население). Административен център град Томск. Разстояние от Москва до Томск 3500 km.
Томска област | |
Субект на Руската федерация | |
Томска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Томск |
Площ | 314 391 km² |
Население | 1 078 280 души (2018) 3,43 души/km² |
Адм. център | Томск |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Виктор Крес |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 70 |
Официален сайт | tomsk.gov.ru |
Томска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеДо присъединяването на територията на областта към Русия през XVII век основното ѝ население са били сибирските татари, селкупите и хантите. Развитието на територията на областта започва в началото на XVII век, когато през 1604 г. като укрепен пункт е основан град Томск. Останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ век. През 1804 г. е създадена Томска губерния, която просъществува до 1925 г. когато е включена в състава на новообразувания Сибирски край (от 1930 г. Западносибирски край). На 28 септември 1937 г. територията на сегашната Томска област е присъединена към новообразуваната Новосибирска област. На 13 август 1944 г. Новосибирска област е поделена на три части и една от тях е новата Томска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеТомска област се намира в западната част на Азиатска Русия, в югозападната част на Сибирския федерален окръг. На северозапад и север граничи с Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на юг – с Кемеровска и Новосибирска област и на запад – с Омска област. В тези си граници заема площ от 314 391 km2 (15-о място по големина в Руската Федерация, 1,84% от нейната площ).[2]
Релеф, полезни изкопаеми
редактиранеТомска област е разположена в Западен Сибир и заема югоизточната част на Западносибирската равнина, където преобладават плоски, силно заблатени територии. По средното течение на река Об са разположени Кетско-Тимската, Чулимската, Приаргинската, Източно-Барабинската и Васюганската наклонени равнини и Об-Тимската низина. Централната част на областта е заета от широката долина на река Об, която дели територията на областта на две почти равни части: лявобрежие, включващо обширната блатиста низина Васюгание с височина до 166 m и малко по-високо дяснобрежие, по-слабо заблатено и по-залесено с височина до 193 m. В крайните югоизточни части на областта навлизат най-северните разклонения – Арчакаски кряж (възвишение) на планината Кузнецки Алатау с височина до 211 m.[2]
В недрата на Томска област се намират големи залежи на нефт, природен газ (Западносибирски нефтогазоносен басейн) и торф (Васюганско находище). По запаси на торф Томска област заема 2-ро място в Русия. Има находища на нерудни полезни изкопаеми (глина, варовик, строителен камък, мрамор, пясъчно-чакълески смеси, минерални оцветители). Големи са запасите и на подземни води, в т.ч. термални води (бромисти, йодисти, сероводородни, радонови).[2]
Климат
редактиранеКлиматът е континентален. Зимата е сурова и продължителна (средна януарска температура от -19 до -21 °C), а лятото е топло, но кратко (средна юлска температура 17 – 18 °C). Годишната сума на валежите се колебае от 400 до 550 mm с максимум на валежите през лятото. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 135 – 140 денонощия на север до 150 денонощия на юг.[2]
Води
редактиранеПо територията на Томска област протичат около 18,1 хил. реки с обща дължина около 95 хил. km, като 1620 от тях са дължина над 10 km, с обща дължина 57,2 хил. km. 99,5% от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на река Об и съвсем малка част на североизток – към водосборния басейн на река Енисей. Основната река е Об, която протича от югозапад на североизток през областта на протежение от ... km. Нейни основни притоци са: Том, Шегарка, Чулим, Чая, Парабел, Васюган и Тим. Реките в областта са равнинни, с множество меандри, с малък наклон и бавно течение. Подхранването им е предимно снежно (до 80%). Водният им режим се характеризира с разтегнато във времето сравнително невисоко пролетно-лятно пълноводие, повишен отток през лятно-есенния период и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]
На територията на Томска област са разположени над 31 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 2150 km2, като над 11,6 хил. от тях са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно, като голяма част от тях е съсредоточена по дяснобрежието на Об – по долината на самата река и по нейните десни притоци, на левобрежието – основно по долината на река Васюган. Основният вид езера са крайречните, но широко разпространение имат и блатните езера. Най-големите естествени езера в областта са: Мирно езеро (18,3 km2), Имъемтор (17,2 km2) и Варгато (17 km2). Блатата и заблатените земи заемат 91 739 km2, 29,18% от територията на областта. Тук е разположена една от най-големите в Русия и света блатна система – Голямото Васюганско блато, а така също и голямата блатна система Лотари.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеПочвите са предимно ливадно-подзолисти и торфено-блатни, а в южните и югозападни райони – сиви горски и черноземни.[2]
Горите заемат 56% от територията на областта, като преобладават иглолистните (около 60%) и включват основно сибирски кедър, ела, смърч и бор, а от широколистните най-разпространените видове са бреза и осика.[2]
Животинския свят е представен от вълк, рис, лисица, северен елен, лос, сърна, хамстер, белка, собол, ондатра, северноамериканска катерица, множество видове птици, а реките и езерата са богати на риба.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Томска област наброява 1 078 280 души (48-о място в Руската Федерация, 0,73% от нейното население). Гъстота 3,43 души/km2). Градско население 72,4%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е следния: руснаци 922 723 (88,1%), татари 17 029 (1,6%), украинци (11 254 (1,1%), немци 8687 (0,9%). В областта живеят още чуваши, беларуси, башкири, евреи и др.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Томска област се дели на 4 областни градски окръга, 16 муниципални района, 6 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Кедрови, Стрежевой и Томск), 2 града с районно подчинение (Асино и Колпашево) и 1 град (Северск) с особен статут и 1 селище от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Томск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Кедрови | 1697 | 3199 | гр. Кедрови | 2034 | 345 | |
ІІ. Северск[4] | 486 | 113 847 | гр. Северск | 107 498 | 10 | |
ІІІ. Стрежевой | 32 | 41 541 | гр. Стрежевой | 41 541 | 931 | |
ІV. Томск | 295 | 594 827 | гр. Томск | 573 647 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Александровски | 29 900 | 8034 | с. Александровское | 6884 | 890 | |
2. Асиновски | 5943 | 33 726 | гр. Асино | 24 354 | 93 | |
3. Бакчарски | 24 700 | 11 920 | с. Бакчар | 5759 | 220 | |
4. Верхнекетски | 43 349 | 15 907 | сгт Бели Яр | 8156 | 401 | |
5. Зирянски | 3966 | 11 676 | с. Зирянское | 5150 | 120 | |
6. Каргасокски | 86 900 | 19 294 | с. Каргасок | 7424 | 535 | |
7. Кожевниковски | 3908 | 20 305 | с. Кожевниково | 8009 | 85 | |
8. Колпашевски | 17 112 | 38 416 | гр. Колпашево | 23 180 | 330 | |
9. Кривошеински | 4400 | 12 097 | с. Кривошеино | 5297 | 177 | |
10. Молчановски | 6351 | 12 255 | с. Молчаново | 5305 | 225 | |
11. Парабелски | 35 846 | 12 375 | с. Парабел | 6116 | 469 | |
12. Первомайски | 15 554 | 16 752 | с. Первомайское | 5309 | 101 | |
13. Тегулдетски | 12 300 | 6014 | с. Тегулдет | 4059 | 389 | |
14. Томски | 10 064 | 75 067 | гр. Томск | |||
15. Чаински | 7242 | 11 663 | с. Подгорное | 4717 | 373 | |
16. Шегарски | 5030 | 18 981 | с. Мелниково | 8048 | 64 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Томской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиранеЖивотновъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждани прасета, птици и сребристо-черни лисици. Отглеждат се зърнени и бобови култури.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 583[5] | 622,9[6] | 549,2 | 488,4[6] | 388,4[7] | 381,3 | 339,9[7] |
Източници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Кузьминых С.В., Зиновьев В.П., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Томска област (То́мская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Томская область, том 26, стр. 65
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Томска област
- ↑ закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))