Малка планета

Малка планета е термин, отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите. За някои от малките планети е характерна кометна кома и такива обекти се наричат комети (не всички комети обаче биват класифицирани като малки планети). Най-големите от малките планети се наричат още планетоиди.

Малките планети се разделят на групи и семейства според техните орбитални характеристики. Прието е дадено астероидно семейство или група да носи името на първия открит член на групата (често най-големия). Семействата се използват за означаване и на сходство в произхода на представителите, които често са се образували вследствие на разрушаване на по-голямо тяло в миналото. Астероидните семейства са разпознати за първи път от Киотсугу Хираяма през 1918 г. и често биват наричани групи на Хираяма в негова чест.

Групи и фамилии в астероидния пояс

Най-изявените астероидни семейства са:

Семейство Еос с голяма полуос между 2,99 АЕ и 3,03 АЕ, ексцентрицитет между 0,01 и 0,13 и инклинация между 8° и 12°. Именувани са на 221 Еос. Приблизително 480 члена.
Семейство Темида с голяма полуос между 3,08 АЕ и 3,24 АЕ, ексцентрицитет между 0,09 и 0,22 и инклинация по-малка от 3°. Именувани са на 24 Темида. Приблизително 535 члена.
Семейство Коронис с голяма полуос между 2,83 АЕ и 2,91 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,11, и инклинация по-малка от 3,5°. Именувани са на 158 Коронис. Приблизително 310 члена.
Семейство Евномия с голяма полуос между 2,5 АЕ и 2,75 АЕ, ексцентрицитет между 0,1 и 0,2 и инклинация между 13° и 20°. Именувани са на 15 Евномия. Приблизително 370 члена са известни.
Семейство Флора с голяма полуос между 2,1 АЕ и 2,3 АЕ и инклинация по-малко от 11°. Именувани на 8 Флора; понякога наричани още Семейство Ариадна на 43 Ариадна. Приблизително 590 члена.
Семейство Ниса с голяма полуос между 2,41 АЕ и 2,5 АЕ, ексцентрицитет между 0,12 и 0,21, инклинация между 1,5° и 4,3°. Именувани на 44 Ниса; понякога наричани още Семейство Херта на 135 Херта Приблизително 375 члена.
Семейство Мария с голяма полуос между 2,5 АЕ и 2,706 АЕ и инклинация между 12° и 17°. Именувани на 170 Мария. Приблизително 80 члена.

Други семейства, разграничени чрез използване на допълнителен анализ, са:

Семейство Церера или още известни като Семейство Минерва на името на 1 Церера или 93 Минерва. Приблизително 88 члена. Към 2011 г. става извество, че Церера притежава троянски астероиди^[1].
Семейство Веста — фрагменти от 4 Веста. Приблизително 235 члена.
Семейство Еригона на името на 163 Еригона. Приблизително 45 члена.
Семейство Дора на името на 668 Дора. Приблизително 78 члена.
Семейство Адеона на името на 145 Адеона. Приблизително 65 члена.
Семейство Мерксия на името на 808 Мерксия. Приблизиелно 30 члена.
Семейство Миза на името на 569 Миза. Приблизително 26 члена.
Семейство Хлорис на името на 410 Хлорис. Приблизително 24 члена.
Семейство Ратифа на името на 1644 Ратифа. Приблизително 22 члена.
Семейство Астрид на името на 1128 Астрод. Приблизително 10 члена.
Семейство Мелибоея на името на 137 Мелибоея. Приблизително 15 члена.
Семейство Наема на името на 845 Наема. 6 или 7 члена.
Семейство Масалия на името на 20 Масалия. Приблизително 47 члена.
Семейство Лидия на името на 110 Лидия. Приблизително 38 члена.
Семейство Немесис или Семейство Конкордия на името на 128 Немесис или 58 Конкордия. Приблизително 29 члена.
Семейство Бауър или Семейство Ендимион на името на 1639 Бауър или 342 Ендимион, Приблизително 15 члена.
Семейство Хигея на името на 10 Хигия. Приблизително 150 члена.
Семейство Верита или Семейство Ундина на името на 490 Верита или 92 Ундина. Приблизително 29 члена.
Семейство Бразилия на името на 293 Бразилия. Приблизително 14 члена.
Семейство Карин — подсемейство на семейство Коронис. Приблизително 39 члена, като най-големият от тях е 832 Карин. Семейство Карин е скорообразувано семейство, породено от разрушаване на голямо тяло преди 5,8±0,2 милиона години.

Групи на орбити по-близки до Слънцето от земната

На близки орбити около Слънцето са известни само няколко астероида. Няколко от долупосочените групи са хипотетични, като липсват известни представители и имената на групите са предварителни.

Вулканоидите са хипотетична група астероиди с афелий по-малък от 0,4 АЕ. Орбитата им лежи изцяло във вътрешността на орбитата на Меркурий. Не са известни представители на групата, въпреки извършените търсения.
Апохелите (от „Апохеле“ значещо „орбита“ на хавайски), са астероиди с афелий по-малък от 1 АЕ. Други имена за тази група са Вътрешноземни обекти и Анони. Открити са два апохела: 2003 CP₂₀ и 2004 JG₆.
Арджуните са астероиди със земеподобна орбита — приблизително на 1 АЕ от Слънцето, с ниска инклинация и ексцентрицитет. Поради разтегливостта на тази категория някои от астероидите, принадлежащи към други групи като Апохели, Амори, Аполони или Атени могат също да бъдат причислени към Арджуните. Астероидът 1991 VG е член на групата.

Троянски астероиди на Земята са астероиди, разположени в точките на Лагранж за Слънцето и Земята (L₄ и L₅). При наземни наблюдения те биха се наблюдавали винаги на около 60 градуса на изток и на запад от Слънцето. Към 2010 г. е открит един троянски астероид 2010 TK7, орбитиращ около (L₄^[2].

Групи на орбита около Слънцето, по-близка от тази на Марс

Атените, Аполоните и Аморите са астероидни групи на орбита, лежаща между тези на Земята и Марс. Носят имената на съответно 2062 Атен, 1862 Аполон и 1221 Амор.
Марсопресичащите астероиди – орбити им пресичат тази на Марс.
Троянски астероиди на Марс се намират на точките (L₄) и (L₅) на Лагранж за системата Марс – Слънце. Към 2017 г. са известни 9 троянски астероида^[3], а първият открит е 5261 Еврика.

Групи на орбита около Слънцето, по-близка от тази на Юпитер

Голям брой астероиди се намират на орбита между тези на Марс и Юпитер на приблизително 2 до 4 АЕ от Слънцето. Този район от Слънчевата система е известен под названието Основен пояс. Счита се, че гравитационното въздействие на Юпитер е попречило на формирането на планета в този участък. Пример за това въздействие е делението на Киркуд, установено от Даниел Киркуд през 1874 г.

Астероидите в основния пояс са разделени на следните групи:

Семейство Унгария, имащи среден орбитален радиус между 1,78 АЕ и 2 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,18 и инклинация между 16° и 34°. Именувани са на 434 Унгария. Намират се близо до орбитата на Марс и вероятно биват стабилизирани от 2:9 орбитален резонанс с Юпитер.
Семейство Фоцея, имащи среден орбитален радиус между 2,25 АЕ и 2,5 АЕ, ексцентрицитет по-голям от 0,1 и инклинация между 18° и 32°. Именувани са на 25 Фоцея и се намират в 1:4 резонанс с Юпитер.
Астероиди от основния пояс клас I, имащи среден орбитален радиус между 2,3 АЕ и 2,5 АЕ и инклинация от по-малко от 18°. Тази група включва всички астероиди от основния пояс без тези принадлежаши на семейства Ниса и Флора.
Семейство Алинда, имащи среден орбитален радиус от 2,5 АЕ и ексцентрицитет приблизително между 0,4 и 0,65. Именувани са на 887 Алинда и се намират в 1:3 резонанс с Юпитер.
Семейство Палада, имащи среден орбитален радиус от 2,5 АЕ до 2,82 АЕ и инклинация от 33° до 38°. Именувани са на 2 Палада.
Астероиди от основния пояс клас II, имащи среден орбитален раидиус между 2,5 АЕ и 2,706 АЕ и инклинация по-малка от 33°.
Астероиди от основния пояс клас IIb, имащи среден орбитален радиус между 2,706 АЕ и 2,82 АЕ и инклинация по-малка от 33°.
Астероиди от основния пояс клас IIIa, имащи среден орбитален радиус между 2,82 АЕ и 3,03 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,35 и инклинация по-малка от 30°.
Семейство Гриква, имащи орбитален радиус между 3,1 АЕ и 3,27 АЕ и ексцентрицитет по-голям от 0,35. Намират се в стабилна либрация в отношение 2:1 с Юпитер на орбити с висока инклинация. Най-известните от общо 5-10 такива астероида в семейството са 1362 Гриква и 8373 Щефенгулд.
Астероиди от основния пояс клас IIIb, имащи среден орбитален радиус между 3,03 АЕ и 3,27 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,35 и инклинация по-малка от 30°.
Семейство Цибела, имащи среден орбитален радиус между 3,27 АЕ и 3,7 АЕ, ексцентрицитет по-малкък от 0,3 и инклинация по-малка от 25°. Намират се в 4:7 орбитален резонанс с Юпитер. Именувани са на 65 Цибела.
Семейство Хилда, имащи среден орбитален радиус между 3,7 АЕ и 4,2 АЕ, ексцентрицитет по-голям от 0,07 и инклинация по-малка от 20°. Намират се в 2:3 резонанс с Юпитер. Носят името на 153 Хилда.
Семейство Туле се състои от единствен обект — 279 Туле, намиращ се в 3:4 резонанс с Юпитер.
Троянски астероиди, имащи среден орбитален радиус между 5,05 АЕ и 5,4 АЕ, лежащи в районите на точките на Лагранж на 60° пред и зад Юпитер по неговата орбита. Водещата точка L₄ бива наричана гръцката точка и около нея се намират астероиди носещи имената на гръцки войни, докато задната L₅ бива наричана троянската точка и носи имена на троянски войни (има се предвид древната война между гръцките войски и Троя). Астероидите 617 Патрокъл (в троянската точка) и 624 Хектор (в гръцката точка) са изключения.

На разстояние от Слънцето между 4,05 АЕ и 5 АЕ липсват обекти със стабилна орбита, с изключение на 279 Туле.

Групи на орбита по-далечна от Слънцето от тази на Юпитер

За повечето от малките планети на орбита по-далечна от тази на Юпитер се счита че са съставени от ледове и други летливи вещества. Подобни са на кометите, но за разлика от тях остават далече от Слънцето и при тях не се наблюдава опашка.

Дамоклоидите или още известни като „Група на облака на Оорт“ са именувани на 5335 Дамокъл. За тях се предполага че са обекти от облака на Оорт са преминали на по-близки до Слънцето орбити. За тях са характерни високи орбитални ексцентрицитети и инклинации, както понякога и ретроградно въртене, като техните афелии често са по-отдалечени от Слънцето спрямо Уран. Групата не е съвсем ясно разграничена от тази на кометите.
Кентаврите имат среден орбитален радиус между 5,4 АЕ и 30 АЕ. За тях се счита, че са транснептунови обекти, които чрез гравитационни въздействия са се установили на близка до Слънцето орбита. Пъврият открит кентавър е 2060 Широн.
Нептуновите троянски астероиди са група, от която е познат само един член — 2001 QR₃₂₂.
Транснептуновите обекти (ТНО) имат среден орбитален радиус над 30 АЕ, като включват обектите от пояса на Кайпер и облака на Оорт.
- Поясът на Кайпер се простира от 30 АЕ до 50 АЕ и се състои от следните подкатегории:
  - Плутино — обекти в 2:3 орбитален резонанс с Нептун (аналогични на Плутон) и имащи средно орбитално разстояние между 39 АЕ и 40,5 АЕ.
  - Кюбиуано — носят името на (15760) 1992 QB₁ (по английското произношение) и имат среден орбитален радиус между 40,5 АЕ и 47 АЕ.
  - Съществуват и други групи от обекти с различни стойности на орбитални резонанси с Нептун. Обекти в 2:1 резонанс с Нептун се наричат „двоино“ (ударението е на буквата „и“) и са с орбитален радиус приблизително 48 АЕ и ексцентрицитет от 0,37. Съществуват и групи обекти с резонанси от 2:5, 4:5, 4:7, 3:5 и 3:4.
  - Обектите от разпръснатия диск имат орбитални разстояния от порядъка на няколко стотици АЕ. Счита се, че са били „разпръснати“ от нептуновата гравитация.
- Облак на Оорт – хипотетичен облак от комети със среден орбитален радиус между 50000 АЕ и 100000 АЕ. Не са наблюдавани такива обекти, въпреки че някои астрономи считат 90377 Седна за обект от пояса на Оорт.

Квазиспътници и обекти с подковообразна орбита

Някои астероиди имат необичайни подковообразни орбити. Те са коорбитални спътници на Земята или някоя друга планета. Примери за такива тела са 3753 Круитне и 2002 AA₂₉. Първата известна двойка коорбитални тела са спътниците на Сатурн – Епиметей и Янус

Понякога обекти с подковообразни орбити временно се превръщат в квазиспътници за период от няколко десетилетия до няколкостотин години, преди да се върнат на първоначалната си орбита. Известни са квазиспътници на Земята и Венера. Такъв клас обекти се наричат Атени.

Вижте също

Външни препратки

↑ Christou, Apostolos A. и др. A population of main belt asteroids co-orbiting with Ceres and Vesta // Icarus 217 (1). January 2012. DOI:10.1016/j.icarus.2011.10.016. с. 27-42.
↑ First Asteroid Companion of Earth Discovered at Last // Space.com, 27 юли 2011. Посетен на 11 януари 2018.
↑ List Of Martian Trojans // Minor Planet Center. Посетен на 11 януари 2018.

[CeresVestatrojans-1] Christou, Apostolos A. и др. A population of main belt asteroids co-orbiting with Ceres and Vesta // Icarus 217 (1). January 2012. DOI:10.1016/j.icarus.2011.10.016. с. 27-42.

[Choi-2] First Asteroid Companion of Earth Discovered at Last // Space.com, 27 юли 2011. Посетен на 11 януари 2018.

[MPC-3] List Of Martian Trojans // Minor Planet Center. Посетен на 11 януари 2018.

[1]

[2]

[3]