Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за японския архитект. За българския филм вижте Кендзо Танге (филм).

Кендзо Танге[1] (на японски: 丹下健三; на английски: Kenzo Tange) е японски архитект.

Кендзо Танге
Kenzo Tange
丹下健三
Kenzo Tange 1981.jpg
Информация
Роден
Починал
Националност Flag of Japan.svg японец
Стил модернизъм, структурализъм
Награди Прицкер“ (1987)
Кендзо Танге в Общомедия

Носител на архитектурната награда „Прицкер“ за 1987 година, Танге е сред най-значимите архитекти от втората половина на ХХ век. Характерният му стил, комбиниращ традиционни японски мотиви с модернизъм може да бъде видян в проектираните от него обекти на пет континента. Той е и активист на стилистичното движение „структурализъм“.

Повлиян в младежките си години от Льо Корбюзие, Кендзо Танге излиза на преден план през 1949 г., когато печели конкурса за проектиране на мемориалния парк в Хирошима.

БиографияРедактиране

Роден е на 4 септември 1913 г. в Осака, Япония. Ранното му детство преминава в градовете Ханку (част от Ухан) и Шанхай в Китай. След завършване на основното си образование, Танге отива в Хирошима през 1930 г., където постъпва в гимназия. Там той попада за първи път на работите на френския модернист Льо Корбюзие. В едно чуждестранно списание открива чертежи от проекта за Двореца на Съветите, което го вдъхновява да се запише на курс за подготовка за архитектурно образование. След дипломирането в гимназията, Танге прекарва две години в опити да влезе в университета. В крайна сметка през 1935 г. той става студент в Инженерния факултет на Токийския университет.

След приключване на образованието си, Кендзо Танге постъпва на работа като архитект в бюрото на Кунио Маекава. Докато е в редиците на агенцията, той пътува до Манджурия във връзка с конкурс за сграда на Националната банка. Някъде по това време избухва Втората световна война. Танге напуска бюрото на Маекава и продължава обучението си като аспирант в „Имперския университет“, където остава до края на военните действия. През този период той развива интереса си към урбанизма и градоустройството.

През 1946 г. Танге става доцент и отваря „Лаборатория Танге“.[2] През 1963 г. той е избран за професор в отдела по урбанизъм. Сред неговите студенти са бъдещите звезди на японската и световна архитектура – Кишо Курокава, Арата Исозаки, Сачио Отани и Фумихико Маки.

Кендзо Танге е и проектант на сградата на българското посолство в Токио.[3]

Умира на 22 март 2005 година в Токио на 91-годишна възраст.

Избрани творбиРедактиране

  • 1955: Мемориален музей на мира в Хирошима
  • 1957: (бивша) Сграда на токийската столична община, Юракучо, Токио
  • 1958: Източни офиси на сградата на управата на префектура Такамацу, Кагава
  • 1960: Сграда на общината на Курашики, Курашики, префектура Окаяма
  • 1964: Спортната зала „Yoyogi“ за летните олимпийски игри, Токио
  • 1964: Римокатолическа катедрала „Сейнт Мери“, Токио
  • 1966: Общ устройствен план за преустройство на Скопие, Северна Македония, тогава част от Югославия след земетресението от 1963 г.
  • 1967: Кулите на Фиера (Областна администрация на Емилия-Романя), Болоня, Италия
  • 1970: Общ устройствен план и централна символна част на Expo '70, Суита, префектура Осака
  • 1970: Librino New Town Project, Катания, Италия
  • 1977: Sogetsu Kaikan, Аояма, Токио
  • 1979: Сграда на модна къща „Ханае Мори“, Аояма, Токио
  • 1982: Централен район на новата федерална столица на Нигерия, Нигерия
  • 1986: Нанянски технологичен университет, Сингапур
  • 1986: OUB Център, Сингапур
  • 1987: Централа на Американската медицинска асоциация, Чикаго, САЩ
  • 1991: Сграда на токийската столична община, Шинюку, Токио
  • 1992: UOB Плаза, Сингапур
  • 1996: Централа на Телевизия „Фуджи“, о-в Одайба, Токио
  • 1998: Университет на Бахрейн, Сахир, Бахрейн
  • 1998: Център за здравни грижи WKC, Кобе
  • 2000: Административна сграда на управлението в префектура Кагава
  • 2000: Tokyo Dome Hotel
  • 2003: The Linear – Апартаментна сграда, Сингапур
  • 2005: Интернат на колежа „Хва Чонг“, Сингапур

ГалерияРедактиране

Бележки и източнициРедактиране

  1. В действителност се произнася по-скоро Кензо Танге. Виж Ariana Zilliacus, How to Pronounce the Names of 22 Notable Architects, 17 април 2017.
  2. Pritzker Prize:Biography, Посетен на 13 март 2010.
  3. Недко Райков, „Ако стените на посолствата ни можеха да говорят...“, в-к „Сега“, 21 април 2001 г.

Външни препраткиРедактиране