Кентавър (съзвездие)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кентавър.
Кентавър или Центавър[1][2][3] (на латински: Centaurus) е едно от най-големите съзвездия, видими от южното полукълбо. Носи името на съществото получовек – полукон от древногръцката митология.[4]
Кентавър | |
Информация | |
---|---|
Латинско име | Centaurus |
Родителен падеж | Centauri |
Съкращение | Cen |
Символизира | кентавър |
Ректасцензия | 13h |
Деклинация | −50° |
Площ | 1060кв. градуса 9 в класацията |
Главни звезди | 9 |
Най-ярка звезда | Алфа Центавър (α Cen) (Видима величина −0.01) |
Метеорни потоци | |
Съседни съзвездия | |
Видимо на ширини между +30° and −90° Най-добра видимост в 21:00 през месец май | |
Кентавър в Общомедия |
Съзвездието е споменато от Евдокс от Книд през 4 век пр.н.е. и Арат (3 век пр.н.е.). Птолемей е категоризирал 37 от звездите в него.
То съдържа най-близката до Слънцето звезда, Проксима, както и четвъртата най-ярка звезда на небето, Алфа Кентавър, с видима звездна величина 0m. В ясна нощ с просто око могат да се видят около 150 звезди от Центавър, но само 11 от тях са по-ярки от трета звездна величина.
В рамките на съзвездието могат да се наблюдават:
- двойните звезди α Cen, β Cen, γ Cen, k Cen, D Cen
- променливите звезди μ Cen, T Cen, R Cen
- мъглявината IC 2944
- планетарната мъглявина NGC 3918
- най-яркият кълбовиден звезден куп на небето, NGC 5139
- разсеяните звездни купове NGC 5460, NGC 3766, NGC 5316, NGC 5617
- елиптичната галактика NGC 4945
- лещовидната галактика NGC 5128 съдържаща радио-източника Centaurus A
Източници
редактиране- ↑ Астрономически календар за 2007 г., Издателство на БАН, София, 2006, ISSN 0861-1270
- ↑ „Астрономия“, Никола Николов, Марин Калинков, УИ Св. Кл. Охридски, София, 1998, ISBN 954-07-1118-5
- ↑ „Митове и легенди за съзвездията“, Ангел Бонов, Издателство Наука и изкуство, София, 1976
- ↑ Информация за съзвездието Кентавър // bgastronomy.com. Посетен на 31/03/2007.