Вижте пояснителната страница за други значения на Кесария.

Кесария (на гръцки: Καισάρεια) е село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Кесария са регистрирани 693 души.

Кесария
Καισάρεια
— село —
Гърция
40.1708° с. ш. 21.8639° и. д.
Кесария
Западна Македония
40.1708° с. ш. 21.8639° и. д.
Кесария
Кожанско
40.1708° с. ш. 21.8639° и. д.
Кесария
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина287 m
Население499 души (2021 г.)
Пощенски код500 10

География редактиране

Кесария е разположено на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас), на язовира Полифитоско езеро.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на ХІХ век Кесария е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от ХІХ век.[1]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Касария (Kassaria) живеят 270 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Кесария има 151 гърци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кесария е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[4]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Кесария (Καισάργια) живеят 250 гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кесария (Kessaria) има 175 гърци.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Кесария на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мегало Ормани Μεγ. Όρμάνι Мегало Дасос Μεγάλο Δάσος[7]
Карамачук Καραματσοὺκ Илиос Ήλιος[7]

Бележки редактиране

  1. ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31721/691/12-7-1985 - ΦΕΚ 467/Β/25-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 26 декември 2014.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  7. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)