Кефалохори (дем Александрия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кефалохори.
Кефалохори или Пожари или Бугарин (на гръцки: Κεφαλοχώρι, катаревуса Κεφαλοχώριον, Кефалохорион, до 1928 Ποζαρίταις, Позаритес[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
|
Кефалохори Κεφαλοχώρι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Кефалохори  Кефалохори  Кефалохори |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 19 m |
| Население | 604 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 19 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), на 15 километра югозападно от Александрия (Гида) и на 15 километра североизточно от Бер (Верия). Землището на селото е 10 km2.[2]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Пожари е село в Османската империя. Смята се, че жителите на селото са се изселили от воденското Пожарско, откъдето идва името Позаритес, тоест Пожарци.[3] Гробищната църква „Свети Димитър“ е от края на XVIII - XIX век.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Позяритес (Poziarités), Камбанийска епархия, живеят 300 гърци.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пожари (Бугаринъ) е село в Берска каза и в него живеят 210 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожари Бугарин (Pojari Bougarin) живеят 210 гърци.[6]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пожари остава в Гърция.
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Ставрос е смесено местно-бежанско селище с 1 бежанско семейство и 3 жители бежанци.[7] В 1928 година селото е прекръстено на Кефалохори, в превод главно село.[2]
Населението се увеличава заради мелиоративните дейности през 30-те години, регулацията на коритото на Бистрица и ликвидирането на маларията. Произвеждат се големи количества памук и захарно цвекло.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 272[2] | 325[2] | 428[2] | 628[2] | 721[2] | 832[2] | 702[2] | 695[2] | 792[2] | 788 | 604 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 571. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012