Кефалохори (дем Александрия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кефалохори.
Кефалохори или Пожари или Бугарин (на гръцки: Κεφαλοχώρι, катаревуса Κεφαλοχώριον, Кефалохорион, до 1928 Ποζαρίταις, Позаритес[1]) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Кефалохори има 788 жители.
|
Кефалохори Κεφαλοχώρι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Кефалохори  Кефалохори  Кефалохори |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 5 m |
| Население | 788 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 15 километра югозападно от Александрия (Гида) и на 15 километра североизточно от Бер (Верия).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Пожари е село в Османската империя. Смята се, че жителите на селото са се изселили от воденското Пожарско, откъдето идва името Позаритес, тоест Пожарци.[2] Гробищната църква „Свети Димитър“ е от края на XVIII - XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Позяритес (Poziarités), Камбанийска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пожари (Бугаринъ) е село в Берска каза и в него живеят 210 гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожари Бугарин (Pojari Bougarin) живеят 210 гърци.[5]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пожари остава в Гърция.
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Ставрос е смесено местно-бежанско селище с 1 бежанско семейство и 3 жители бежанци.[6]. В 1928 година селото е прекръстено на Кефалохори, в превод главно село.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 571. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012