Кефалохори (дем Александрия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кефалохори.

Кефалохори, още Пожари или Бугарин (на гръцки: Κεφαλοχώρι, катаревуса Κεφαλοχώριον, Кефалохорион, до 1928 Ποζαρίταις, Позаритес[1]), е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

Кефалохори
Κεφαλοχώρι
— село —
Гърция
40.5689° с. ш. 22.3658° и. д.
Кефалохори
Централна Македония
40.5689° с. ш. 22.3658° и. д.
Кефалохори
Берско
40.5689° с. ш. 22.3658° и. д.
Кефалохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина19 m
Население563 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 19 m надморска височина в областта Урумлък (Румлуки), на 15 километра югозападно от Александрия (Гида) и на 15 километра североизточно от Бер (Верия). Землището на селото е 10 km2.[2]

В Османската империя

редактиране

В XIX век Пожари е село в Османската империя. Смята се, че жителите на селото са се изселили от воденското Пожарско, откъдето идва името Позаритес, тоест Пожарци.[3] Гробищната църква „Свети Димитър“ е от края на XVIII - XIX век.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Позяритес (Poziarités), Камбанийска епархия, живеят 300 гърци.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пожари (Бугаринъ) е село в Берска каза и в него живеят 210 гърци християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожари Бугарин (Pojari Bougarin) живеят 210 гърци.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пожари остава в Гърция.

След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Ставрос е смесено местно-бежанско селище с 1 бежанско семейство и 3 жители бежанци.[7] В 1928 година селото е прекръстено на Кефалохори, в превод главно село.[2]

Населението се увеличава заради мелиоративните дейности през 30-те години, регулацията на коритото на Бистрица и ликвидирането на маларията. Произвеждат се големи количества памук и захарно цвекло.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 272[2] 325[2] 428[2] 628[2] 721[2] 832[2] 702[2] 695[2] 792[2] 788 604 563
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 23. (на македонска литературна норма)
  3. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 571. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012