Уикипедия

Пожарско

селище в Гърция

Пожа̀рско или Долно Пожарско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки или Κάτω Λουτράκι, Като Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Κάτω Πόζαρ, Като Позар[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Пожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Гърция
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Централна Македония
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Воденско
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 300 m
Население 1146 души (2011 г.)
Демоним пожарени[1]
Пожарско в Общомедия

ГеографияРедактиране

Пожарско е разположено на 300 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.[1] Над селото са разположени Пожарските бани, Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване,[3] както и изоставеното Горно Пожарско с църквата „Свети Йоан Предтеча“ от средата на XIX век.[4]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[5]

В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1877 година селото е ограбено от мюсюлманска банда.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[8]

В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[9] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[11]

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[1]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото се разраства силно след Първата световна война - по време на войната жителите на Горно Пожарско са евакуирани от българските военни власти в Южна Сърбия, а след войната се връщат, но вместо в Горно се заселват в Долно Пожарско.[1]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Пожарско има 20 къщи славяни християни.[13] В 1922 година е преименувано на Лутракион.[1]

В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[1]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Част от жителите му бягат в Югославия, а по-голямата част е изселена от властите в полските села и се връщат след нормализиране на обстановката.[1]

Селото е сравнително заможно. Произвеждат се големи количества, пипер, кромид, арпаджик, кестени, копринени буби, жито, като добре е развито и скотовъдството.[1]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[14]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1803[15][1][16] 1283[1] 1282[1] 1580[1] 725[1] 947[1] 1063[1] 1066[1] 1127[1] 1163 1146

ЛичностиРедактиране

 
Реклама на Иван Христов Мишов от Пожарско, емигрант в Кълъмбъс, Охайо в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Пожарско
  •   Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[19]
  •   Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  •   Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател
  •   Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[22]
  •   Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
  •   Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
  •   Христо Дурдубаков (1892 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
  •   Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[19]
Починали в Пожарско

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 24 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-27 в Wayback Machine.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  5. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  6. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 82. (на английски)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  10. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  14. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Заедно с Горно Пожарско.
  17. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  18. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  20. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пожарско&oldid=11422150“.