Пожарско
Пожа̀рско или Долно Пожарско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки или Κάτω Λουτράκι, Като Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Κάτω Πόζαρ, Като Позар[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
| Пожарско Λουτράκι | |
 Къщи в Пожарско | |
  Пожарско  Пожарско  Пожарско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 1176 души (2021 г.) |
| Демоним | пожарени[1] |
| Пощенски код | 584 00 |
| Телефонен код | 2384 |
| Пожарско в Общомедия | |
География
редактиранеПожарско е разположено на 300 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.[1] Над селото са разположени Пожарският пролом, Пожарските бани, Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване,[3] както и изоставеното Горно Пожарско с църквата „Свети Йоан Предтеча“ от средата на XIX век.[4]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1877 година селото е ограбено от мюсюлманска банда.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[8]
В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[9] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[11]
На 2 - 3 септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание над селото се води голямо сражение между чети на ВМОРО и османски части.
Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[1]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото се разраства силно след Първата световна война - по време на войната жителите на Горно Пожарско са евакуирани от българските военни власти в Южна Сърбия, а след войната се връщат, но вместо в Горно се заселват в Долно Пожарско.[1]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Пожарско има 20 къщи славяни християни.[13] В 1922 година е преименувано на Лутракион.[1]
В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[14]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Част от жителите му бягат в Югославия, а по-голямата част е изселена от властите в полските села и се връщат след нормализиране на обстановката.[1]
Селото е сравнително заможно. Произвеждат се големи количества, пипер, кромид, арпаджик, кестени, копринени буби, жито, като добре е развито и скотовъдството.[1]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Креминак[16] | Κρεμινάκ | Донди | Δόντι[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско, гранична пирамида № 116[16] |
| Килиндерка[16] | Κιλιντέρκα | Хали | Χαλί[17] | граничен връх в Паяк на СЗ от Пожарско (1709 m)[16] |
| Колва река[16] | Κολβαρένα | Пасалос | Πάσσαλος[17] | местност в Паяк на СЗ от Пожарско по река Колова[16] |
| Плочица[16] | Πλοτσίτσα | Плакес | Πλάκες[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Борово[16] | Μπόροβον | Певка | Πεΰκα[17] | местност в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Колова[16] | Κολοβα | Николау | Νικολάου[17] | река в Паяк, на която са Пожарски бани[16] |
| Пожарски бани[16] | Λουτρά Πόζαρ | Терма | Θερμά[17] | селище на СЗ от Пожарско[16] |
| Топлица[18] | Τοπλιτσα | Просилион | Προσήλιον[17] | река на Ю от Пожарско[18] |
| Кресна[16] | Γκρέστιν | Петрино | Πέτρινο[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Църнана[16] | Τσαρνάνα | Мирорема | Μυρόρεμα[17] | река в Паяк на С от Пожарско[16] |
| Голяк[16] | Γκόλια | Гимно | Γυμνό[17] | връх в Паяк на С от Пожарско (1246,1 m)[16] |
| Николов камен[16] | Νικόλοφκανι | Петра ту Никола | Πέτρα τοϋ Νικόλα[17] | местност в Паяк на СИ от Пожарско[16] |
| Гогово гумно[16] | Γκόγκοβον Γκούμνα | Алони ту Йоргу | Άλώνι τοϋ Γιώργου[17] | връх в Паяк на С от Пожарско (1302,7 m)[16] |
| Трите борики[16] | Τρίτα Μουρίκα | Лимнотопос | Λιμνοτοπος[17] | местност в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Кулата[18] | Κούλτα | Филакион | Φυλάκιον[17] | връх в Паяк на СЗ над Горно Пожарско[18] |
| Угрища | Ούγκιστα | Ститома | Στηθωμα[17] | |
| Полицис[16] | Πολίτσις | Платома | Πλάτωμα[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Аматова[18] | Άμάτοβο | Аморема | Άμμορεμα[17] | река на И под връх Килидерка[18] |
| Аргач[16] | Άργατς | Лулудотопос | Λουλουδότοτιος[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Медов рид[16] | Μέντοφριτ | Капетан Гарефис | Καπετάν Γαρέφης[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Мариан тепе[16] | Μαριάν Τεπέ | Ипсома Пану | Ὑψωμα Πάνου[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16] |
| Караули[16] | Καραούλι | Скопя | Σκοπιά[17] | връх в Паяк на СЗ от Пожарско (1830,3 m)[16] |
| Добро поле[16] | Ντόμπρο Πόλιε | Кали Педияда | Καλή Πεδιάδα[17] | местност и връх ЮЗ над нея в Паяк на СЗ от Пожарско (1876,3), гранична пирамида № 113.[16] Вижте Пробив при Добро поле |
| Бошкови нивя | Μπόσκοβΐ Νίβια | Хорафа Моску | Χωράφια Μόσκου[17] | |
| Шопар[16] | Σόπαρ | Дихало | Δίχαλο[17] | връх в Паяк на С от Пожарско[16] |
| Присеката[18] | Πρισέκατα | Диясело | Διάσελο[17] | местност в Паяк на СЗ от Пожарско[18] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1803[1][19][20] | 1283[1] | 1282[1] | 1580[1] | 725[1] | 947[1] | 1063[1] | 1066[1] | 1127[1] | 1163 | 1146 | 1176 |
Личности
редактиране
- Родени в Пожарско
Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[21]- Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[22]
- Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[23]
- Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[24]
- Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[21]
Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател- Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[21]
- Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[25]
- Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[26]
- Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[22]
- Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[25]
- Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[22]
- Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[25]
- Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
- Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[21]
- Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
- Христо Дурдубаков (1892 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[25]
- Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
- Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[23]
- Починали в Пожарско
- Манол Розов (1878 – 1903), български революционер
- Ставри Лясков (ок. 1844 – 1903), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-27. Посетен на 24 април 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 октомври 2014. (на гръцки)
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 2 март 2013 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 82. (на английски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заедно с Горно Пожарско.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.