Пожарско

селище в Гърция

Пожа̀рско или Долно Пожарско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки или Κάτω Λουτράκι, Като Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Κάτω Πόζαρ, Като Позар[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Пожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 300 m
Население 1146 души (2011 г.)
Демоним пожарени[1]
Пожарско в Общомедия

ГеографияРедактиране

Пожарско е разположено на 300 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.[1] Над селото са разположени Пожарските бани, Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване,[3] както и изоставеното Горно Пожарско с църквата „Свети Йоан Предтеча“ от средата на XIX век.[4]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[5]

В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1877 година селото е ограбено от мюсюлманска банда.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[8]

В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[9] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[11]

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[1]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото се разраства силно след Първата световна война - по време на войната жителите на Горно Пожарско са евакуирани от българските военни власти в Южна Сърбия, а след войната се връщат, но вместо в Горно се заселват в Долно Пожарско.[1]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Пожарско има 20 къщи славяни християни.[13] В 1922 година е преименувано на Лутракион.[1]

В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[1]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Част от жителите му бягат в Югославия, а по-голямата част е изселена от властите в полските села и се връщат след нормализиране на обстановката.[1]

Селото е сравнително заможно. Произвеждат се големи количества, пипер, кромид, арпаджик, кестени, копринени буби, жито, като добре е развито и скотовъдството.[1]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[14]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1803[15][1][16] 1283[1] 1282[1] 1580[1] 725[1] 947[1] 1063[1] 1066[1] 1127[1] 1163 1146

ЛичностиРедактиране

 
Реклама на Иван Христов Мишов от Пожарско, емигрант в Кълъмбъс, Охайо в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Пожарско
  •   Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[19]
  •   Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  •   Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател
  •   Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[22]
  •   Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
  •   Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
  •   Христо Дурдубаков (1892 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  •   Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
  •   Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[19]
Починали в Пожарско

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 24 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-27 в Wayback Machine.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  5. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 82. (на английски)
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  10. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  16. Заедно с Горно Пожарско.
  17. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  18. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  20. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  21. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.