Пожарско
Пожа̀рско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Ποζάρ, Позар[1][2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Пожарско има население от 1163 души (2001).
|
Пожарско Λουτράκι |
|
|---|---|
 Къщи в Пожарско |
|
  Пожарско  Пожарско |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 212 m |
| Население | 1163 души (2001) |
| Пожарско в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Пожарско е разположено в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали – Горно и Долно Пожарско (Ано и Като Позар или Ано и Като Лутраки), като Горно Пожарско е изоставена.
Над селото е разположен Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване.[3]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Горно Пожарско е от средата на XIX век.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[7]
В 1881 година селото е обрано от разбойника Бекир пехливан.[8]
В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[10]
Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[11]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[12]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Пожарско
Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[13]- Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[15]
- Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
- Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател- Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
- Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[18]
- Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
- Петре Бицевски (р. 1939), северномакедонски писател
- Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
- Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[17]
- Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
- Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
- Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
- Тръпко Бицевски (р. 1938), северномакедонски композитор и мелограф
- Христо Дурдубаков (1892 - 1914), български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
- Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
- Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[19]
- Починали в Пожарско
- Манол Розов (1878 – 1903), български революционер
ЛитератураРедактиране
- Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
- Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. – Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Πόζαρ -- Άνω Λουτράκιον
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Πόζαρ -- Κάτω Λουτράκιον
- ↑ Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 24 април 2018.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.