Пожарско

селище в Гърция

Пожа̀рско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Ποζάρ, Позар[1][2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония. Пожарско има население от 1163 души (2001).

Пожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Гърция
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Централна Македония
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 212 m
Население 1163 души (2001)
Пожарско в Общомедия

ГеографияРедактиране

Пожарско е разположено в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали – Горно и Долно Пожарско (Ано и Като Позар или Ано и Като Лутраки), като Горно Пожарско е изоставена.

Над селото е разположен Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[4]

В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Горно Пожарско е от средата на XIX век.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[7]

В 1881 година селото е обрано от разбойника Бекир пехливан.[8]

В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[10]

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[11]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[12]

ЛичностиРедактиране

 
Реклама на Иван Христов Мишов от Пожарско, емигрант в Кълъмбъс, Охайо в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Пожарско
  •   Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[15]
  •   Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  •   Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател
  •   Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  •   Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Петре Бицевски (р. 1939), северномакедонски писател
  •   Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
  •   Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  •   Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
  •   Тръпко Бицевски (р. 1938), северномакедонски композитор и мелограф
  •   Христо Дурдубаков (1892 - 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  •   Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
  •   Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[19]
Починали в Пожарско

ЛитератураРедактиране

  • Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
  • Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. – Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Άνω Πόζαρ -- Άνω Λουτράκιον
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Πόζαρ -- Κάτω Λουτράκιον
  3. ↑ Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 24 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-27 в Wayback Machine.
  4. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..
  5. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  7. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.
  8. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  9. ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  19. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пожарско&oldid=10732281“.