Вижте пояснителната страница за други значения на Искра.

Искра“ е двуседмично политическо и литературно списание, издавано в Солун от 1911 до 1912 година от дейци на бившия Съюз на българските конституционни клубове.

„Искра“
1 декември 1911 година, книжка І
Информация
Виддвуседмично списание
Начало1 декември 1911 година
Край15 септември 1912 година
Цена2 гроша златни, годишен абонамент 35 гроша
ИздателГеорги Баждаров
РедакторБорис Мончев,
Анастас Разбойников,
Стоян Попсимеонов,
Кирил Пърличев
Езикбългарски
Свързани вестници„Истина“,
„Право“,
„Вести“,
„Светлина“
Искра в Общомедия

От списанието излизат 15 броя. Главен редактор е Георги Баждаров, а в редакцията влизат още Борис Мончев, Анастас Разбойников, Стоян Попсимеонов и Кирил Пърличев. Печатано е в печатницата на Коне Самарджиев.

„Искра“ критикува младотурската политика по националния въпрос. По време на парламентарните избори в началото на 1912 година редакцията на „Искра“, заедно с тези на „Вести“ и „Право“ се оформя като един от българските политически центрове. Трите редакции формират Централна избирателна комисия, която има задача да организира българското население на базата на единна платформа. В началото на февруари тази платформа е публикувана в „Искра“. Тя е в духа на програмите на двете разпуснати български политически партии и в нея се иска ново административно деление на национален принцип и създаване на изборни областни събрания. Дейците около трите редакции се ориентират към предизборен съюз с опозицията и трите издания критикуват младотурската политика като опасна за българските национални интереси и изобщо за националната идентичност на нетурските народи в империята. Платформата не успява да постигне единство на българските политически субекти – на нея се противопоставя групата около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“, както и туркофилската група около Панчо Дорев и вестник „Светлина“.[1]

Издаването на „Искра“ е преустановено в навечерието на Балканската война.[2][3]

   
Редакционната статия „Нашата задача“ на брой № 1 на списанието, 1 декември 1911 г.
  1. Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 238.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 379.