Христо Иванов Занешев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация[1].

Христо Занешев
български общественик

Роден
1868 г.
Починал
не по-рано от 1934 г.

Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Иван Занешев
Братя/сестри Димитър Занешев (революционер)
Христо Занешев в Общомедия

БиографияРедактиране

Христо Занешев е роден през 1868 година в град Воден, тогава в Османската империя. Произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града.

 
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

В 1890 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск[2][3] след което учителства.

През 1896 година влиза в ръководството на Радомирското македонско дружество като подпредседател. През 1902 година е вече председател на дружеството.[4]

Подпомага дейността на Кирил Пърличев във Воден около 1908 година, а по-късно получава и висше образование. През Балканската война Христо Занешев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като началник на секцията „Дребни продукти“[5] в Продоволствения транспорт на МОО[6], участва и в останалите войни за национално обединение, а по-късно активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. През септември 1934 година като представител на македонското братство в Красно село, Софийско подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[7]

БележкиРедактиране

  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 2009-04-11 
  4. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.46, 186.
  5. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 23.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.