Кирил Янков
Кирил Янков Матинов е български учител и революционер, секретар на Крушевския околийски комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Кирил Янков | |
български учител и революционер | |
Роден |
1868 г.
|
---|---|
Починал |
Биография
редактиранеКирил Янков е роден в кайлярското село Дебрец, днес Анарахи, Гърция.[1] На 1 септември 1895 година става учител в Крушево.[1][2] На 7 септември 1895 година от Прилеп пристигат Павел Христов и Никола Мильовски, които го покръщават във ВМОРО и му възлагат да организира революционен комитет в Крушево, което той прави на 14 септември, Кръстовден, в Демирова кория.[3][4]
По време на Илинденско-Преображенското въстание Янков е член на въстаническия щаб на Крушевската република.[5] По-късно е български учител в Костур,[6] Воден, Петрич и други.
Междусъюзническата война в 1913 година го заварва в Егейска Македония. Преследван от новите гръцки власти, Янков емигрира в България, където умира в 1930 година.[1][7][8]
Негов син е Минчо Киров Янков, деец на Кайлярското благотворително братство в София.[9]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.
- ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 15.
- ↑ Н. К. М ски. Димитъръ Георгиевъ Веляновъ // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 13.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 16.
- ↑ Гиза, Антони, „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски Научен Институт София, 2001
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
- ↑ Парцел 5 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 549.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 563.