Дебрец
Дебрец (на гръцки: Αναρράχη, Анарахи, до 1928 година Τέπρε, Тепре, до 1961 година Δέβρη, Деври,[1] на турски: Debre, Дебрѐ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
Дебрец Αναρράχη | |
---|---|
![]() Поглед на Дебрец | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 1021 m |
Население | 926 души (2011 г.) |
Пощенски код | 50005 |
Телефонен код | 2463 |
Дебрец в Общомедия |
География Редактиране
Селото е разположено на 13 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 1 километър от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).
История Редактиране
Над Дебрец има останки от две средновековни крепости – в местностите Кастри и Кула, в които са откривани монети от епохата на Комнините. В местността Фрурио има останки от средновековна църква.
В Османската империя Редактиране
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Дебри с 2 джизие ханета (домакинства).[2] В XIX век Дебрец е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дебрецъ като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Деврец (Devretz), Мъгленска епархия, живеят 1540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрец (Débretz) е посочено като село в Костурска каза с 450 домакинства и 600 жители мюсюлмани и 580 българи.[5]
Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 до 1887 година, пише за Дебрец:
„ | Селото Дебрец аз го считам като една източна махала на Емборе... То отстои 10 минути от градеца. Български къщи около 1000, а повече от сто турски къщи. То е построено накаменисто място в „дебри“... Емборе е на равно място, а над емборските баири имало крепост. Когато турците превземали и покорявали тези кайлярски места откъм Дебрец викали командата „Де, бре!“, а другата команда откъм градеца викала „Инин буреа!“ и затова се нарекъл Емборе, а старото му име било Търговище... „Инин буреа“ ще рече слезте тук.[6] | “ |
Атанас Шопов посещава Дебрец и в 1893 година пише:
„ | Дебрец отдалеч се вижда нещо обширно с големи бели къщи, с чардаци и бели комини, казал би човек, че това е гиздав малък градец. А всъщност това е село, но село турско и богато, в което живеят няколко бейски семейства. Българските къщя са много малко...
На другия ден след пристигането ми в Емборе, дойдоха от селото Дебрец двоица първенци заедно с учителя, от срещата и разговора с които останах много благодарен, защото ми се видяха хора събудени и разсъдителни. Българите в Дебрец тоже са се отказали от гръцкия владика и припознават духовното ведомство на Екзархията.[7] |
“ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дебрец има 740 жители българи християни и 700 жители турци.[8] В началото на XX век цялото село Дебрец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[9]
Според гръцка статистика от 1904 година в Деври живеят 130 гърци и 1200 турци.[10]
В 1910/1911 година български учител в Дебрец е Никола Апчев.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Дебрец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция Редактиране
През Балканската война в селото влизат четите на Марко Иванов, Пандил Шишков, свещеникът Тръпко Карапалев и андартската чета на Кондурас, а войводите произнасят тържествени речи. Българският учител Киро Янков влиза в конфликт с андартския капитан, който е потушен от Пандил Шишков.[13]
По време на войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от българското население се изселва в България. Турското население е подложено на репресии от страна на гръцката армия, а дебренецът Стерьо Апов укрива в дома си Али Салипашев, приятел на войводата Алеко Джорлев.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дебре има 120 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[15] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война от Дебрец е изселено цялото турско население и са заселени 641 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година името на селото придобива гръцка форма Деври. Преброяванието от 1928 показва 1271 души, от които 856 гърци бежанци (214 семейства).[16]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Дебец живеят 110 семейства „българофони“ и 220 бежански семейства от Понт и Мала Азия.[17]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година дебречани активно се включват в българската защитна организация Охрана и след изтеглянето на германците през март 1946 година 25 души от селото са осъдени за пробългарска дейност. В 1951 година селото има 1519 жители. В 1961 година селото е прекръстено на Анарахи. След Втората световна война населението на селото намалява вследствие на емиграция отвъд океана.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Кавраташ[18] | Καβραντάσι | Фрурион | Φρούριον[19] | връх в Мурик на ЮЮИ от Дебрец и на ЮЗ от Радунища[18] |
Капуш | Καπούς | Агиос Йоанис | Άγιος Ιωάννης[19] | |
Кайлар Оваси[18] | Καϊλάρ Όβάσι | Синорон | Σύνορον[19] | местност на И от Дебрец[18] |
Сълповско[18] | Σουλποβίτικο | Склирон | Σκληρόν[19] | местност в Мурик на Ю от Дебрец и на ЮЗ от Сълпово[18] |
Армутлук[18] | Άρμουτλούκ | Артесиана | Άρτεσιανά[19] | местност на С от Дебрец[18] |
Мело[18] | Μέλο | Теотокос | Θεοτόκος[19] | връх на СИ от Дебрец (746,3 m)[18] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1414 | 1396 | 1271 | 1628 | 1519 | 1478 | 1131 | 1036 | 1192 | 1150 | 926 |
Личности Редактиране
- Родени в Дебрец
- Георги Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[20]
- Георги Дебрели, участник в Гръцката война за независимост
- Кирил Янков (1868 – 1930), български революционер
- Филип Манолов (1879 – 1969), български общественик
- Хасан Дебрели, прочут турски разбойник
- Македоно-одрински опълченци от Дебрец
- Анастас Георгиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[21]
- Вангел Г. Мишев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ във Варна, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[22]
- Вангел Петров (1885/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[23]
- Диме Дорев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[24]
- Рангел Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[25]
- Стефан Вангелов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Осма костурска дружина[26]
- Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[27]
- Ташко Манолов (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Бургас, Първа и Нестроева рота на Девета велешка дружина[28]
- Янко Марков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[29]
- Свързани с Дебрец
- Андрей Д. Пейков (р. 1939), американски бизнесмен, основател на компанията „Ниагара ботлинг“, роден в САЩ от родители от Дебрец
- Анди Пейков (Андрей Пейков младши) (р. 1974), американски бизнесмен, директор на „Ниагара ботлинг“ след 2002 г., син на Андрей Д. Пейков
Външни препратки Редактиране
- ((el)) История на Дебрец Архив на оригинала от 2004-11-30 в Wayback Machine.
- ((en)) История на Дебрец Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109-116
Бележки Редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 110-111.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 225, 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 314.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 172.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 170-171.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 467.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 556.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 106-107.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 513.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430.