Клавдия де Медичи
Клавдия де Медичи (на италиански: Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция; † 25 декември 1648, Инсбрук) е принцеса от род Медичи и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия и графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) за нейния син Фердинанд Карл.
| Клавдия де Медичи | |
|---|---|
| ерцхерцогиня на Австрия | |
 | |
| Родена | |
| Починала | 25 декември 1648 г.
|
| Погребана | Инсбрук, Австрия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 19 април 1628 – 13 септември 1632 |
| Предшественик | Ана Катерина Гонзага |
| Наследник | Анна Медичи |
| Други титли | принцеса от род Медичи графиня на Тирол |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Медичи |
| Баща | Фердинандо I Медичи |
| Майка | Кристина Лотарингска |
| Братя/сестри | Катерина Медичи Мария Мадалена де Медичи Козимо II де Медичи Лоренцо де Медичи (1599 – 1648) Карло ди Фердинандо де Медичи Франческо ди Фердинандо Медичи (1594–1614) |
| Съпруг | Леополд V (Австрия-Тирол) (1626) Федерико Убалдо дела Ровере (1621) |
| Деца | Фердинанд Карл (Австрия-Тирол) Изабела Клара Австрийска Мария Леополдина Тиролска Сигизмунд Франц (Австрия-Тирол) Витория дела Ровере |
| Клавдия де Медичи в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Дъщеря е на велик херцог Фердинандо I де Медичи (1549 – 1609) от Тоскана и на Кристина Лотарингска (1565 – 1636), дъщеря на Карл III от Лотарингия и Клод дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. Сестра е на Козимо II де Медичи, велик херцог на Тоскана (1609 – 1621).
БиографияРедактиране
Клавдия де Медичи се омъжва през 1621 г. за бъдещия херцог на Урбино Федерико Убалдо дела Ровере (1605 – 1623) от фамилията Дела Ровере, на когото е обещана на 4 години. През 1623 г. той умира от епилепсия. 19-годишната вдовица се връща обратно във Флоренция, където е поставена в манастир.
Клавдия де Медичи се омъжва втори път на 19 април 1626 г. за Леополд V (1586 – 1632) от фамилията Хабсбург, ерцхерцог на Предна Австрия, регент на Тирол, брат на император Фердинанд II и внук на император Фердинанд I. Те основават линията Млада Тиролска линия (странична линия на Хабсбургите). Тя ражда пет деца.
След шест години Леополд умира. От 1632 до 1646 г. Клавдия поема управлението вместо непълнолетния си син (роден 1628) заедно с петчленна колегия от съветници.[1][2]
През декември 1648 г. ерцхерцогиня Клавдия умира.
ДецаРедактиране
От първия брак с Федерико Убалдо дела Ровере:
- Витория дела Ровере (1622 – 1694), омъжена 1634 за Фердинандо II Медичи, велик херцог на Тоскана
От Леополд:
- Мария Елеонора (1627 – 1629)
- Фердинанд Карл (1628 – 1662), ерцхерцог на Австрия и херцог на Тирол, женен за Анна Медичи (1616 – 1676)
- Изабела Клара (1629 – 1685), омъжена за Карло III Гондзага, херцог на Мантуа (1629 – 1665)
- Сигизмунд Франц (1630 – 1665), ерцхерцог на Австрия и херцог на Тирол, женен за Хедвиг фон Пфалц-Зулцбах (1650 – 1681)
- Мария Леополдина (1632 – 1649), омъжена за император Фердинанд III (1608 – 1657)
ЛитератураРедактиране
- Josef Egger: Geschichte Tirols von den ältesten Zeiten bis in die Neuzeit. Innsbruck 1876. S. 365 – 430.
- Hans Brugger: Die Regierungszeit der Erzherzogin Claudia von Tirol. Dissertation Graz (1952).
- Walther Ernst Heydendorff: Vorderösterreich im Dreißigjährigen Kriege. Der Verlust der Vorlande und die Versuche zu ihrer Rückgewinnung. Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 12/1959, S. 74 – 142, und 13/1960, S. 107 – 194.
- Fritz Steinegger: Claudia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 266
- Sabine Weiss: Claudia de’ Medici. Eine italienische Prinzessin als Landesfürstin von Tirol (1604 – 1648). Tyrolia, Innsbruck-Wien 2004. ISBN 3-7022-2615-X
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Claudia von Florenz. Nr. 46. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 159.
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Eberhard Fritz: Die „Pfandschaft Achalm“ im Besitz der Tiroler Linie des Hauses Habsburg. Expansionsbestrebungen in Vorderösterreich während des Dreißigjährigen Krieges. In: Reutlinger Geschichtsblätter 49/2010. S. 239 – 348.
- ↑ Franz Huter: Die Quellen des Meßgerichtsprivilegs der Erzherzogin Claudia für die Boznermärkte (1635). Bozner Jahrbuch für Geschichte, Kultur und Kunst 1927, S. 5 – 131.