Клавдия де Медичи
Клавдия де Мèдичи (на италиански: Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 декември 1648, Инсбрук, Австрийско херцогство, Свещена римска империя) е принцеса от род Медичи и чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, и графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл.
| Клавдия де Медичи | |
|---|---|
| херцогиня на Урбино, ерцхерцогиня на Предна Австрия, графиня на Тирол | |
 Юстус Сустерманс, Портрет на Клавдия де Медичи, ок. 1621, Палацо Пити, Флоренция | |
| Лични данни | |
| Управление | I. 1621 – 1623 (херцогиня) II.19 април 1626 – 13 септември 1632 (ерцхерцогиня) |
| Други титли | принцеса на Тоскана |
| Родена | 4 юни 1604 Флоренция, Велико херцогство Тоскана |
| Починала | 25 декември 1648 Инсбрук, Херцогство Австрия |
| Погребана в | Църква на Йезуитите в Инсбрук |
| Предшествана от | I. Ливия дела Ровере II. Ана Катерина Гонзага |
| Наследена от | I. Ливия дела Ровере II. Анна де Медичи |
| Семейство | |
| Бракове | Федерико Убалдо дела Ровере Леополд V |
| Потомци | Виктория Мария Елеонора Фердинанд Карл Изабела Клара Сигизмунд Карл Мария Леополдина |
| Династия | Медичи по рождение Дела Ровере и Хабсбурги по брак |
| Баща | Фердинандо I де Медичи |
| Майка | Кристина Лотарингска |
| Герб |  |
| Клавдия де Медичи в Общомедия | |
Произход редактиране
Тя е 9-а и последна дъщеря е на Фердинандо I де Медичи (1549 – 1609), велик херцог на Тоскана, и на Кристина Лотарингска (1565 – 1636). Нейни дядо и баба по бащина линия са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана (1537 –1574), и Елеонора ди Толедо, а по майчина – херцог Карл III Лотарингски и Клод дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи.
Има пет братя и три сестри:
- Козимо II (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), от 1608 съпруг на Мария Магдалена Австрийска, ерцхерцогиня на Австрия
- Елеонора (1591 – 1617)
- Катерина (1593 – 1629), херцогиня на Мантуа и Монферат чрез брака си 1617 с Фердинандо Гондзага,
- Франческо (1594 – 1614), принц от Велико херцогство Тоскана и 4-ти княз на Капестрано, барон на Карапеле, господар на Кастел дел Монте, на Офена и на Буси, военен.
- Карло (1595 – 1666), принц от Велико херцогство Тоскана и от 1615 г. кардинал и епископ.
- Филипо, нар. Филипино (1598 – 1602)
- Лоренцо (1599 – 1648), испански град с обръщението „дон“
- Мария Магдалена (1600 – 1633)
- Семейството на Клавдия
-
херцог Фердинандо I, баща
-
Кристина Лотарингска, майка
-
Козимо II, брат
-
Елеонора, сестра
-
Катерина, сестра
-
Франческо, брат
-
Карло, брат
-
Филипино, брат
-
Лоренцо, брат
-
Мария Магдалена, сестра
-
Козимо I, дядо по бащина линия
-
Елеонора от Толедо, баба по бащина линия
-
херцог Карл III, дядо по майчина линия
-
Клод дьо Валоа, баба по майчина линия
.jpg)
_Oil_on_wood_by_Angelo_Bronzino_-_Galleria_degli_Uffizi_-_Florence.jpg)
Биография редактиране
През 1621 г. Клавдия се омъжва за Федерико Убалдо дела Ровере, херцог на Урбино от фамилията Дела Ровере, на когото вече е била обещана четири години по-рано. Те имат една дъщеря – Витория дела Ровере, бъдещата съпруга на херцог Фердинандо II де Медичи. Федерико Убалдо умира през 1623 г. от епилептичен пристъп и Клавдия се връща във Флоренция, където е затворена в манастир.
През 1626 г. тя се омъжва за Леополд V Австрийски от фамилията Хабсбург, ерцхерцог на Предна Австрия, регент на Тирол и брат на император Фердинанд II. Така чрез женитба тя става графиня на Тирол. Те основават линията Млада Тиролска линия (странична линия на Хабсбургите). Тя му ражда пет деца. Клавдия овдовява повторно през 1632 г.
След смъртта на съпруга си тя, заедно с петима съветници, поема регентството на Тирол вместо непълнолетния си син Фердинанд Карл Австрийски (роден през 1628 г.) и го запазва до 1646 г.[1][2]
Отначало при император Фердинанд II, а след смъртта му през 1637 г. при Фердинанд III тя е сърегентка на Тирол и Предна Австрия. Благодарение на тесните връзки с императорския дом ерцхерцогиня Клавдия успява да разшири владенията на Предна Австрия, изисквайки завладените територии в Херцогство Вюртемберг от името на непълнолетните си деца. Тя успява да завладее тези територии през 1636 г. и да се закълне във вярност.
Харчи много пари за Контрареформацията, за повторното въвеждане на католическата религия.
С Вестфалския мир териториите са върнати на херцог Еберхард III от Вюртемберг, но ерцхерцогинята се бори до последно, за да предотврати това. В случай на успех Херцогство Вюртемберг е щяло да бъде унищожено.
Клавдия умира през декември 1648 г. на 44-годишна възраст. Погребана е в Йезуитската църква в Инсбрук.
,_Erzherzogin,_in_Witwentracht,_Kniest%C3%BCck_-_GG_3225_-_Kunsthistorisches_Museum.jpg)
Меценатство редактиране
По време на Тридесетгодишната война тя построява крепостите Кастел Еренберг (известен като „Форт Клаудия") в Ройте, Тирол, Куфщайн и Шарниц (Порта Клаудия на шлюза Шарниц е кръстен на нея) и поема ръководството на подновяване и подобряване на отбраната на Тирол, заплашен от евентуално отваряне на южен фронт на войната.
.JPG)
Клавдия също така стимулира изкуството с изграждането на барокови театри и търговията със създаването на новия панаир в Болцано през 1635 г. и развитието на занаятчийството в Тирол. Също през 1635 г. основава и Търговската палата на Болцано, който по-късно намира място в търговския дворец.
Памет редактиране
Болцано ѝ посвещава улица[3] и училище.[4] И в Инсбрук има улица, посветена на нея.
Община Малес Веноста също е свързана с фигурата на ерцхерцогинята: нейният герб всъщност е предоставен от Клаудия през 1642 г., така че да възпроизвежда цветовете на Дома на Австрия в горната част и в долната част трета червени топки в жълто поле, в чест на герба на семейство Медичи. Училищният комплекс в община Веноста също носи името ѝ (Oberschulzentrum «Claudia von Medici» Mals).[5]
Потомство редактиране
Клавдия се омъжва два пъти:
∞ 1. 1621 за Федерико Убалдо дела Ровере (* 16 май 1605, Пезаро, † 28 юни 1623, Урбино), херцог на Урбино (1621 – 1623), от когото има 1 дъщеря:
- Виктория дела Ровере (* 7 февруари 1622, Пезаро, † 5 март 1694, Пиза), принцеса от Херцогство Урбино и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1633 – 1670); ∞ 1634 за Фердинандо II де Медичи, велик херцог на Тоскана, от когото има 3 сина
∞ 2. 1626 за Леополд V Фердинанд (* 9 октомври 1586, Грац; † 13 септември 1632, Швац, Тирол), ерцхерцог на Австрия, епископ на Пасау и Страсбург (до 1625), регент на Тирол, от когото има 2 сина и 3 дъщери:
- Мария Елеонора Австрийска-Тиролска (* 1627, † 1629)
- Фердинанд Карл Австрийски-Тиролски (* 17 май 1628, Инсбрук; † 30 декември 1662, Калдаро сула Страда дел Вино), ерцхерцог на Австрия и от 1646 до 1662 г. граф на Тирол; ∞ за 1-вата си братовчедка Анна де Медичи (* 21 юли 1616, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 11 септември 1676, Виена, Ерцхерцогство Австрия), принцеса от Великото херцогство Тоскана, от която има 3 дъщери.
- Изабела Клара Австрийска-Тиролска (* 12 август 1629, Инсбрук; † 24 февруари 1685, Мантуа), ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба херцогиня на Мантуа (1649 – 1665) и на Монферат (1660 – 1665); ∞ 7 ноември 1649 за Карло III Гондзага (* 31 октомври 1629, Мантуа; † 14 август 1665, пак там), херцог на Мантуа (1629 – 1665), от когото има 1 син.
- Сигизмунд Франц Австрийски-Тиролски (* 27 ноември 1630, Инсбрук; † 25 юни 1665, пак там), ерцхерцог на Австрия и херцог на Тирол, епископ на няколко епископии; ∞ за Хедвиг фон Пфалц-Зулцбах (* 25 април 1650, Зулцбах; † 23 ноември 1681, Хамбург), пфалцграфиня от Зулцбах, от която има 5 деца.
- Мария Леополдина Австрийска-Тиролска (* 28 ноември 1632, Инсбрук; † 7 август 1649, Виена), ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (2 юли 1648 – 7 август 1649), също кралица на Бохемия и Унгария; ∞ за Фердинанд III (* 13 юли 1608, Грац; † 2 април 1657, Виена), крал на Унгария от 1625 г., крал на Бохемия от 1627 г., крал на римляните през 1636 г., и оттам император на Свещената римска империя 1637 г., от когото има 1 син.
- Портрети на децата на Клавдия
-
Витория
-
Фердинанд Карл
-
Изабела Клара
-
Сигизмунд Франц
-
Мария Леополдина
Литература редактиране
- Josef Egger: Geschichte Tirols von den ältesten Zeiten bis in die Neuzeit. Innsbruck 1876. S. 365 – 430.
- Hans Brugger: Die Regierungszeit der Erzherzogin Claudia von Tirol. Dissertation Graz (1952).
- Walther Ernst Heydendorff: Vorderösterreich im Dreißigjährigen Kriege. Der Verlust der Vorlande und die Versuche zu ihrer Rückgewinnung. Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 12/1959, S. 74 – 142, und 13/1960, S. 107 – 194.
- Fritz Steinegger: Claudia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 266
- Sabine Weiss: Claudia de’ Medici. Eine italienische Prinzessin als Landesfürstin von Tirol (1604 – 1648). Tyrolia, Innsbruck-Wien 2004. ISBN 3-7022-2615-X
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Claudia von Florenz. Nr. 46. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 159.
- Gino Benzoni, CLAUDIA de' Medici, duchessa di Urbino, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 26, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1982
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ Eberhard Fritz: Die „Pfandschaft Achalm“ im Besitz der Tiroler Linie des Hauses Habsburg. Expansionsbestrebungen in Vorderösterreich während des Dreißigjährigen Krieges. In: Reutlinger Geschichtsblätter 49/2010. S. 239 – 348.
- ↑ Franz Huter: Die Quellen des Meßgerichtsprivilegs der Erzherzogin Claudia für die Boznermärkte (1635). Bozner Jahrbuch für Geschichte, Kultur und Kunst 1927, S. 5 – 131.
- ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2023-04-01.
- ↑
- ↑ Sito web delle scuole di Malles
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Claudia de' Medici
в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |