Анри II (Франция)

Анри II (на френски: Henri II) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си.

Анри II
Крал на Франция
Коронация	25 юли 1547 г.
Наследил	Франсоа I
Наследник	Франсоа II
Лични данни
Роден	31 март 1519 г. Сен Жермен ан Ле, Франция
Починал	10 юли 1559 г. Париж, Франция
Погребан в	Базилика Сен Дени
Подпис
Семейство
Династия	Валоа-Ангулем
Баща	Франсоа I
Майка	Клод Френска
Брак	Катерина Медичи
Потомци	Франсоа, Елизабет, Клод, Шарл, Анри, Маргарита, Франсоа
Герб
Анри II в Общомедия

Роден в кралския замък в Сен Жермен ан Ле на 31 март 1519 г., Анри е втори син на Франсоа I („последния рицар“) и Клод Френска.

Брак

На 14 години през 1533 г. той се жени за италианката Катерина Медичи. Бракът с дъщерята на един от най-големите банкери на Западна Европа е продиктуван от нарастващите парични нужди, които изпитва френското кралско семейство. Дълги години Анри поддържа любовна връзка с Диана дьо Поатие, на която подарява замъка Шанонсо. Самата Диана дьо Поатие има статута на некоронована кралица на Франция и на голям меценат на изкуствата.

Управление

След смъртта на по-големия си брат, Франсоа, през 1536 г., Анри става дофин на Франция. На 25 юли 1547 г. е коронован за френски крал в Реймс. Неговото царуване е маркирано от войни срещу Хабсбургите и преследване на хугенотите като продължение на политиката на баща му. Анри предприема жестоки репресии срещу тях като ги изгаря живи или им реже езиците, дори самото подозрение, че някой е хугенот, води до доживотен затвор.

На 13 март 1552 г. крал Анри II окупира Лотарингия. На 15 април 1552 г. Христина е свалена като регентка и изгонена от херцогството. Единадесетгодишният херцог Карл III е заведен в Париж при кралския двор, регентството на Лотарингия отива при Никола дьо Lorraine-Mercoeur.

Смърт

Анри II е страстен ловец и участва редовно в рицарски турнири. На 1 юли 1559 г. той празнува в рицарски турнир сключването на мирен договор с Испания в Льо Като Камбрези и сватбата на дъщеря му Елизабет Валоа с испанския крал Фелипе II. В турнирен двубой с граф Габриел дьо Монтгомъри, командир на неговата шотландска стража, Анри е тежко ранен – окото му е пронизано от счупеното копие на противника, при което е засегнат мозъкът му. Въпреки усилията на кралския лекар Амброаз Паре, (на когото дори е наредено да изважда очи на затворници, за да изследва как действат различните видове лечение), на 10 юли Анри II умира в страшни мъки. Известно е, че в едно от най-известните си предсказания Нострадамус е отправил предупреждение към краля да се пази от необичайни дуели около 40-ата си годишнина, а при смъртта си Анри е четиридесетгодишен.

Следващите близо 40 години са изпълнени с борби между синовете на Анри и другите претенденти за френската корона. На трона си той е наследен от най-големия си син Франсоа II.

Деца

• Франсоа II, крал на Франция (1544 – 1560)
• Елизабет, кралица на Испания (1545 – 1568)
• Клод, хецогиня на Лотарингия (1547 – 1575)
• Луи, херцог на Орлеан (1549),
• Шарл IX, крал на Франция (1550 – 1574)
• Анри III, крал на Франция (1551 – 1589)
• Маргарита, кралица на Франция и Навара (1553 – 1615)
• Франсоа, херцог на Анжу (1555 – 1584)
• Виктория (1556)
• Жана (1556), близначка на Виктория

Галерия

• 

  Семейството на Анри II

• 

  Катерина Медичи – съпруга

• 

  Диана дьо Поатие-фаворитка

• 

  Франсоа II с Мари Стюарт

• 

  Клод с Шарл Лотарингски

• 

  Eлизабет и Филип II Испански

• 

  Шарл IX и Елизабет

• 

  Анри III

• 

  Марго с Анри IV

• 

  Франсоа Алансон

• 

  Луи с Близначките Виктория и Жана

Източници

• Arnold-Baker, Charles, The companion to British history, Routledge, 1996.
• Frumkin, M., The Origin of Patents, Journal of the Patent Office Society, March 1945, Vol. XXVII, No. 3, 143.
• Guy, John, My Heart is my Own, London, Fourth Estate, 2004, ISBN 0-00-717930-8.
• Nostradamus, César, Histoire et Chronique de Provence, Lyon, Simon Rigaud, 1614
• Patrick, David, and Francis Hindes Groome, Chambers’s biographical dictionary: the great of all times and nations, J.B. Lippincott Company, 1907.
• Tazón, Juan E., The life and times of Thomas Stukeley (c.1525 – 78), Ashgate Publishing Ltd, 2003.