Клавдия де Медичи

ерцхерцогиня на Австрия

Клавдия де Мèдичи (на италиански: Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 декември 1648, Инсбрук, Австрийско херцогство, Свещена римска империя) е принцеса от род Медичи и чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл.

Клавдия де Медичи
херцогиня на Урбино,
ерцхерцогиня на Предна Австрия
Родена
Починала
ПогребанаИнсбрук, Австрия
Религиякатолицизъм
Управление
ПериодI. 16211623 (херцогиня)
II.19 април 1626 – 13 септември 1632 (ерцхерцогиня)
ПредшественикI. Ливия дела Ровере
II. Ана Катерина Гонзага
НаследникI. Ливия дела Ровере
II. Анна де Медичи
Други титлиграфиня на Тирол;
принцеса на Тоскана
Герб
Семейство
РодМедичи
БащаФердинандо I Медичи
МайкаКристина Лотарингска
Братя/сестриКатерина Медичи
Мария Мадалена де Медичи
Козимо II де Медичи
Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)
Карло ди Фердинандо де Медичи
Елеонора де Медичи
Франческо ди Фердинандо Медичи (1594–1614)
СъпругЛеополд V (Австрия-Тирол) (1626)
Федерико Убалдо дела Ровере (1621)
ДецаФердинанд Карл (Австрия-Тирол)
Изабела Клара Австрийска
Мария Леополдина Тиролска
Сигизмунд Франц (Австрия-Тирол)
Витория дела Ровере[1]
Клавдия де Медичи в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е 9-а и последна дъщеря е на Фердинандо I де Медичи (1549 – 1609), велик херцог на Тоскана, и на Кристина Лотарингска (1565 – 1636). Нейни дядо и баба по бащина линия са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана (1537 –1574), и Елеонора ди Толедо, а по майчина – херцог Карл III Лотарингски и Клод дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи. Има петима братя и три сестри:


Брак с Федерико Убалдо дела Ровере (1621 – 1623)

редактиране

През 1621 г. Клавдия се омъжва за Федерико Убалдо дела Ровере (* 16 май 1605, Пезаро, † 28 юни 1623, Урбино), херцог на Урбино (1621 – 1623) от фамилията Дела Ровере, на когото вече е била обещана четири години по-рано. Те имат една дъщеря – Витория дела Ровере, бъдещата съпруга на херцог Фердинандо II де Медичи.

Федерико Убалдо умира през 1623 г. от епилептичен пристъп и Клавдия се връща във Флоренция, където е затворена в манастир.


Брак с Леополд V Австрийски (1626 – 1632)

редактиране

През 1626 г. тя се омъжва за Леополд V Австрийски (* 9 октомври 1586, Грац; † 13 септември 1632, Швац, Тирол) от фамилията Хабсбург, ерцхерцог на Предна Австрия, регент на Тирол и брат на император Фердинанд II. Така чрез женитба тя става графиня на Тирол.

Те основават линията Млада Тиролска линия (странична линия на Хабсбургите). Тя му ражда пет деца. Клавдия овдовява повторно през 1632 г.


Регентка

редактиране
 
Портрет на ерцхерцогиня Клавдия, худ. Франц Льойкс, 1635, Музей на историята на изкуството, Виена

След смъртта на съпруга си тя, заедно с петима съветници, поема регентството на Тирол вместо непълнолетния си син Фердинанд Карл Австрийски (роден през 1628 г.) и го запазва до 1646 г.[2][3]

Отначало при император Фердинанд II, а след смъртта му през 1637 г. при Фердинанд III тя е сърегентка на Тирол и Предна Австрия. Благодарение на тесните връзки с императорския дом ерцхерцогиня Клавдия успява да разшири владенията на Предна Австрия, изисквайки завладените територии в Херцогство Вюртемберг от името на непълнолетните си деца. Тя успява да завладее тези територии през 1636 г. и да се закълне във вярност.

Харчи много пари за Контрареформацията, за повторното въвеждане на католическата религия.

С Вестфалския мир териториите са върнати на херцог Еберхард III от Вюртемберг, но ерцхерцогинята се бори до последно, за да предотврати това. В случай на успех Херцогство Вюртемберг е щяло да бъде унищожено.

Клавдия умира през декември 1648 г. на 44-годишна възраст. Погребана е в Йезуитската църква в Инсбрук.

Потомство

редактиране

От брака ѝ с Федерико Убалдо дела Ровере има една дъщеря:

От брака ѝ с Леополд V има двама сина и три дъщери:


Меценатство

редактиране
 
Търговската палата в Болцано

По време на Тридесетгодишната война тя построява крепостите Кастел Еренберг (известен като „Форт Клаудия") в Ройте, Тирол, Куфщайн и Шарниц (Порта Клаудия на шлюза Шарниц е кръстен на нея) и поема ръководството на подновяване и подобряване на отбраната на Тирол, заплашен от евентуално отваряне на южен фронт на войната.

Клавдия също така стимулира изкуството с изграждането на барокови театри и търговията със създаването на новия панаир в Болцано през 1635 г. и развитието на занаятчийството в Тирол. Също през 1635 г. основава и Търговската палата на Болцано, който по-късно намира място в търговския дворец.

  • Община Малес Веноста също е свързана с фигурата на ерцхерцогинята: нейният герб всъщност е предоставен от Клаудия през 1642 г., така че да възпроизвежда цветовете на Дома на Австрия в горната част и в долната част трета червени топки в жълто поле, в чест на герба на семейство Медичи
  • Училищният комплекс в община Веноста също носи името ѝ (Oberschulzentrum «Claudia von Medici» Mals).[6]

Литература

редактиране
  • Josef Egger: Geschichte Tirols von den ältesten Zeiten bis in die Neuzeit. Innsbruck 1876. S. 365 – 430.
  • Hans Brugger: Die Regierungszeit der Erzherzogin Claudia von Tirol. Dissertation Graz (1952).
  • Walther Ernst Heydendorff: Vorderösterreich im Dreißigjährigen Kriege. Der Verlust der Vorlande und die Versuche zu ihrer Rückgewinnung. Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 12/1959, S. 74 – 142, und 13/1960, S. 107 – 194.
  • Fritz Steinegger: Claudia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 266
  • Sabine Weiss: Claudia de’ Medici. Eine italienische Prinzessin als Landesfürstin von Tirol (1604 – 1648). Tyrolia, Innsbruck-Wien 2004. ISBN 3-7022-2615-X
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Claudia von Florenz. Nr. 46. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 159.
  • Gino Benzoni, CLAUDIA de' Medici, duchessa di Urbino, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 26, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1982

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. 500080128 // 7 януари 2015 г. Посетен на 22 май 2021 г.
  2. Eberhard Fritz: Die „Pfandschaft Achalm“ im Besitz der Tiroler Linie des Hauses Habsburg. Expansionsbestrebungen in Vorderösterreich während des Dreißigjährigen Krieges. In: Reutlinger Geschichtsblätter 49/2010. S. 239 – 348.
  3. Franz Huter: Die Quellen des Meßgerichtsprivilegs der Erzherzogin Claudia für die Boznermärkte (1635). Bozner Jahrbuch für Geschichte, Kultur und Kunst 1927, S. 5 – 131.
  4. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2023-04-01.
  5. http://www.scuola.alto-adige.it/ipsct-demedici/
  6. Sito web delle scuole di Malles
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Claudia de' Medici в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​