Клаудио Магрис
Kлаудио Магрис (на италиански: Claudio Magris, роден в Триест на 10 април 1939 г.) е италиански германист, писател и публицист.
Клаудио Магрис Claudio Magris | |
италиански историк и писател | |
Клаудио Магрис на връчването на Награда за мир на немските книгоразпространители през 2009 г. | |
Роден | |
---|---|
Националност | Италия |
Учил в | Торински университет |
Литература | |
Период | 1963 – |
Жанрове | Роман, есе |
Известни творби | „Дунав“ (1986) |
Награди | „Стрега“ (1997), „Еразъм“ (2001), Награда на принца на Астурия (2004), Държавна награда на Австрия за европейска литература (2005), „Валтер Халщайн“ (2008), Награда за мир на немските книгоразпространители (2009), „Шарл Вейон“ за есеистика (2009) |
Семейство | |
Съпруга | Мариса Мадиери |
Деца | 2 |
Уебсайт | |
Клаудио Магрис в Общомедия |
Особено място в неговите есета заема културното наследство на някогашната Австро-Унгарска империя. Университетската му специалност е германистика, но интересите и цялостното му академично и литературно творчество са ориентирани към по-общата европеистика.
Биография
редактиранеКлаудио Магрис завършва „Германистика“ в университета в Торино и започва да преподава там. След 1978 г. продължава преподавателската си дейност в родния си Триест. През 1994 – 1998 г. е сенатор, избран от републиканската листа в родния си град. Сътрудничи на италианския вестник „Кориере дела сера“, в който известно време има рубрика и публикува есета на различни теми[1].
„Митът за Хабсбургската империя в австрийската литература“ е тема на докторската му дисертация и основа на първата книга, която публикува. Международно признание обаче му донася есеистичната книга „Дунав“, в която реката служи като символ за цялата европейска култура.
Превежда на италиански творби от Ибсен, Клайст, Бюхнер, Грилпарцер, Шницлер и други.
Признание
редактиранеВ последните години името на Клаудио Магрис фигурира в списъка на предложенията за Нобелова награда[2][3][4]. Той е получил значителен брой награди в различни страни – наградата „Стрега“ (1997 – за романа „Микросветове“), наградата „Еразъм“ (2001)[5], [6], Наградата на принца на Астурия (2004)[7], Държавната награда на Австрия за европейска литература (2005)[8], наградата „Валтер Халщайн“ (2008)[9], [10], Наградата за мир на немските книгоразпространители (2009)[11], [12], наградата „Шарл Вейон“ за есеистика (2009)[13].
Почетен доктор на университета в Клагенфурт (1995) и на Университета Комплутенсе в Мадрид (2006).[14]
През 2001 – 2002 г. води лекционен курс в Колеж дьо Франс под наслова 'Нихилизъм и меланхолия'. Нобелистът от 2010 г., Марио Варгас Льоса, обсъжда разбиранията си за литературата с Магрис, като разговорът им бива издаден в специална брошура[15].
Библиография
редактиранеРомани
редактиране- Illazioni su una sciabola (1984)
- Stadelmann (1988)
- Un altro mare (1991)
- Другото море. Превод Огнян Стамболиев. Русе: Авангард принт, 2013, 106 с.[16]
- Il Conde (1993)
- Le voci (1995)
- La mostra (2001)
- Alla cieca (2005)
- Lei dunque capirà (2006)
Есеистика
редактиране- Il mito asburgico nella letteratura austriaca moderna (1963)
- Wilhelm Heinse (1968])
- Tre studi su Hoffmann (1969)
- Lontano da dove. Joseph Roth e la tradizione ebraico-orientale (1971)
- L'anarchico al bivio. Intellettuali e politica nel teatro di Dorst (1974), в съавторство с Чезаре Казес
- L'altra ragione. Tre saggi su Hoffmann (1978)
- Dietro le parole (1978)
- Itaca e oltre e Trieste. Un'identità di frontiera (1982), en collaboration avec Angelo Ara
- L'anello di Clarisse. Grande stile e nichilismo nella letteratura moderna (1984)
- Danubio (1986)
- Дунав: Биографията на една река. Превод Ваньо Попов. Русе: Авангард принт, 2013, 340 с.
- Microcosmi (1997)
- Utopia e disincanto. Saggi 1974 – 1998 (1999)
- L'infinito viaggiare (2005)
- La storia non è finita (2006)
- Alfabeti, 2008
- Livelli di guardia. Note civili (2006 – 2011)
- Nihilisme et mélancolie. Jacobsen et son Niels Lyhne (leçon inaugurale faite le 25 octobre 2001, Collège de France, chaire européenne), Paris: Collège de France, 2001
- Déplacements (френски превод на хроники от вестник Corriere della Sera, 1981 – 2000), Paris, 2003
Източници
редактиране- ↑ Статии от Клаудио Магрис във вестник „Кориере дела сера“ ((it))
- ↑ Richard Lea, „Who will win the Nobel prize for literature? (This year Philip Roth, Les Murray and Claudio Magris head the bookies' lists)“, в. Guardian, 8 октомври 2007. ((en))
- ↑ Lindesay Irvine, „The Nobel literature prize: place your bets“, в. Guardian, 8 октомври 2008. ((en))
- ↑ През 2008 г. Магрис дори води залаганията на британската заложна компания Ladbrokes със съотношение 3 към 1 – вж. Charles McGrath, „Lost in Translation? A Swede’s Snub of U.S. Lit“, в. The New York Times, 5 октомври 2008. ((en))
- ↑ Биографична справка и лаудацио на Клаудио Магрис Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. на сайта на Наградата „Еразъм“. ((en))
- ↑ Claudio Magris, „The Fair of Tolerance“ Архив на оригинала от 2007-09-22 в Wayback Machine., Реч при получаването на наградата „Еразъм“, Eurozine, 2001-12-27. ((en))
- ↑ Биографична справка, обосновка на журито и реч на Клаудио Магрис по приемането на наградата Архив на оригинала от 2013-03-15 в Wayback Machine. на сайта на Наградата на принца на Астурия. ((es))
- ↑ „Österreichische StaatspreisträgerInnen für Europäische Literatur“ Архив на оригинала от 2012-05-29 в archive.today на сайта Австрийски библиотеки в чужбина ((de))
- ↑ „Hallstein-Preis an Claudio Magris“, „Der Standard“, 10. November 2008. ((de))
- ↑ „Claudio Magris erhält Walter-Hallstein-Preis“, „Die Presse“, 08.10.2008. ((de))
- ↑ „Der Preisträger 2009: Claudio Magris“ Архив на оригинала от 2013-06-18 в Wayback Machine. на сайта на Наградата за мир на немските книгоразпространители. ((de))
- ↑ „Claudio Magris erhält Friedenspreis“, Die Welt, 18.06.2009. ((de))
- ↑ „Claudio Magris: Prix Européen de l’Essai Charles Veillon 2009 pour l’ensemble de son oeuvre“ на сайта на Европейска награда за есеистика Шарл Вейон. ((fr))
- ↑ Doctores Honoris Causa на сайта на университета Комплутенсе. ((es))
- ↑ La letteratura è la mia vendetta, Claudio Magris e Mario Vargas Llosa, Mondadori, 2012.
- ↑ Огнян Стамболиев, „Другото море“ от Клаудио Магрис (ревю)“, ЛиРа, 13 юни 2013 г.
Външни препратки
редактиране- „Русе, в дома на Канети“ (откъс от „Дунав“), превод от италиански Огнян Стамболиев, „Литературен клуб“, електронна публикация на 5 февруари 2006 г.
- „Клаудио Магрис – интервю“, Deutsche Welle, 26 март 2004
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Клаудио Магрис, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- ((it)) Màgris, Claudio, в: Treccani, la cultura italiana