Отваря главното меню

Клеменс Венцеслаус Август Хубертус Франц Ксавер Саксонски (на немски: Clemens Wenzeslaus August Hubertus Franz Xaver von Sachsen; * 28 септември 1739 в дворец Хубертусбург във Вермсдорф; † 27 юли 1812 в Марктобердорф в Алгой) е принц на Полша и херцог на Саксония от фамилията на албертинските Ветини и последният архиепископ и курфюрст на Трир (1768–1801), последният княз-епископ на Аугсбург (1768–1803/1812).

Клеменс Венцеслаус Саксонски
архиепископ и курфюрст на Трир
Clemens Wenzeslaus von Sachsen - Heinrich Foelix - Domschatzkammer Essen (5102).jpg
Клеменс Венцеслаус Саксонски, сл. 1776
Лични данни
Пълно име Клеменс Венцеслаус Август Хубертус Франц Ксавер Саксонски
Други титли принц на Полша, херцог на Саксония, княз-епископ на Аугсбург
Роден
дворец Хубертусбург във Вермсдорф
Починал
27 юли 1812 г. (72 г.)
Семейство
Династия албертинските Ветини
Баща Фридрих Август II
Майка Мария Йозефа
Клеменс Венцеслаус Саксонски в Общомедия
Клеменс Венцеслаус като австрийски фелдмаршал-лейтенант с орден Белият орел
Клеменс Венцеслаус Саксонски във Фрайзинг

Той е син на Фридрих Август II (1733-1763), курфюрст на Саксония, крал на Полша (като Август III) и велик княз на Литва, и съпругата му австрийската ерцхерцогиня Мария Йозефа (1699–1757), дъщеря на император Йозеф I от династията Хабсбурги. Сестра му Мария Йозефа е майка на френските крале Луи XVI, Луи XVIII и Шарл X.

Клеменс Венцеслаус влиза през 1760 г. във Виена на австрийска военна служба и става фелдмаршал-лейтенант. Отказува се от венната служба и през 1763 г. става епископ на Фрайзинг (1763–1768) и Регенсбург (1763–1769). През 1768 г. той се отказва от тези служби, за да стане архиепископ и курфюрст на Трир и княжески епископ на Аугсбург; през 1787 г. той получава и Елванген (1787–1803). През 1763 г.в Мюнхен е ръкоположен за свещеник, 1766 г. е помазан за епископ в катедралата на Фрайзинг.

През 1786 г. той си строи дворец и театър в Кобленц. Френската революция избухва и той изгубва (1801) голяма част от курфюрствиото си и се оттегля в Аугсбург с пенсия от 100 000 гулдена. Умира на 27 юли 1812 г. в своя летен дворец в Марктобердорф в Алгой.

ЛитератураРедактиране

  • Alexander Dominicus: Coblenz unter dem letzten Kurfürsten von Trier Clemens Wenzeslaus. 1768–1794. Hölscher, Koblenz 1869.
  • Karl Hausberger: Geschichte des Bistums Regensburg, Bd. 2: Vom Barock bis zur Gegenwart, Regensburg 1989, 29–31.
  • Leo Just: Clemens Wenzeslaus, Herzog zu Sachsen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 282 f. (Digitalisat).
  • Franz Xaver Kraus: Clemens Wenzeslaus. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 309–314.
  • Jakob Marx: Geschichte des Erzstifts Trier. Als Kurfürstentum und Erzdiözese von den ältesten Zeiten bis zum Jahre 1816. Abteilung 3. Die Geschichte des Trierischen Landes seit dem Regierungsantritt des letzten Kurfürsten Klemens Wenzeslaus. Trier, 1858–1864. (Nachdruck: Scientia, Aalen 1970).
  • Wolf-Ulrich Rapp: Stadtverfassung und Territorialverfassung. Koblenz und Trier unter Kurfürst Clemens Wenzeslaus (1768–1794). Lang, Frankfurt am Main u. a. 1995, ISBN 3-631-45632-8
  • Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Regensburg 1966, S. 159.
  • Wolfgang Wüst: Fürstbischöfliche Amts- und Staatsführung im Hochstift Augsburg unter Clemens Wenzeslaus von Sachsen, 1768–1803. In: Pankraz Fried (Hg.): Miscellanea Suevica Augustana. Der Stadt Augsburg dargebracht zur 2000-Jahrfeier 1985 (Augsburger Beiträge zur Landesgeschichte Bayerisch-Schwabens 3) Sigmaringen 1985, S. 129–147.