Клеменс Венцеслаус Саксонски

Клеменс Венцеслаус Август Хубертус Франц Ксавер Саксонски (на немски: Clemens Wenzeslaus August Hubertus Franz Xaver von Sachsen; * 28 септември 1739, дворец Хубертусбург, Вермсдорф; † 27 юли 1812, Марктобердорф, Алгой) е принц на Полша и херцог на Саксония от фамилията на албертинските Ветини и последният архиепископ и курфюрст на Трир (1768 – 1801), последният княз-епископ на Аугсбург (1768 – 1803/1812).

Клеменс Венцеслаус Саксонски
Clemens Wenzeslaus von Sachsen
архиепископ и курфюрст на Трир
Роден
Починал
27 юли 1812 г. (72 г.)
ПогребанФедерална република Германия
РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период17681801
Други титлипринц на Полша;
херцог на Саксония;
княз-епископ на Аугсбург
Герб
Семейство
РодВетини
БащаАвгуст III
МайкаМария Йозефа Австрийска
Братя/сестриМария Анна Саксонска
Мария Жозефа Саксонска
Мария-Амалия Саксонска
Карл Саксонски
Франц Ксавер Саксонски
Фридрих Христиан
Клеменс Венцеслаус Саксонски в Общомедия

Живот редактиране

Той е син на Фридрих Август II (1733 – 1763), курфюрст на Саксония, крал на Полша (като Август III) и велик княз на Литва, и съпругата му австрийската ерцхерцогиня Мария Йозефа (1699 – 1757), дъщеря на император Йозеф I от династията Хабсбурги. Сестра му Мария Йозефа е майка на френските крале Луи XVI, Луи XVIII и Шарл X.

Клеменс Венцеслаус влиза през 1760 г. във Виена на австрийска военна служба и става фелдмаршал-лейтенант. Отказва се от военната служба и през 1763 г. става епископ на Фрайзинг (1763 – 1768) и Регенсбург (1763 – 1769). През 1768 г. той се отказва от тези служби, за да стане архиепископ и курфюрст на Трир и княжески епископ на Аугсбург; през 1787 г. получава и Елванген (1787 – 1803). През 1763 г. в Мюнхен е ръкоположен за свещеник, 1766 г. е помазан за епископ в катедралата на Фрайзинг.

През 1786 г. Клеменс Венцеслаус си строи дворец и театър в Кобленц. Френската революция избухва и той изгубва (1801) голяма част от курфюрството си и се оттегля в Аугсбург с пенсия от 100 000 гулдена.

Умира на 27 юли 1812 г. в своя летен дворец в Марктобердорф в Алгой.


Източници редактиране

  1. sachsen // Посетен на 23 октомври 2020 г.

Литература редактиране

  • Alexander Dominicus: Coblenz unter dem letzten Kurfürsten von Trier Clemens Wenzeslaus. 1768–1794. Hölscher, Koblenz 1869.
  • Karl Hausberger: Geschichte des Bistums Regensburg, Bd. 2: Vom Barock bis zur Gegenwart, Regensburg 1989, 29 – 31.
  • Leo Just: Clemens Wenzeslaus, Herzog zu Sachsen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 282 f. (Digitalisat).
  • Franz Xaver Kraus: Clemens Wenzeslaus. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 4, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 309 – 314.
  • Jakob Marx: Geschichte des Erzstifts Trier. Als Kurfürstentum und Erzdiözese von den ältesten Zeiten bis zum Jahre 1816. Abteilung 3. Die Geschichte des Trierischen Landes seit dem Regierungsantritt des letzten Kurfürsten Klemens Wenzeslaus. Trier, 1858 – 1864. (Nachdruck: Scientia, Aalen 1970).
  • Wolf-Ulrich Rapp: Stadtverfassung und Territorialverfassung. Koblenz und Trier unter Kurfürst Clemens Wenzeslaus (1768–1794). Lang, Frankfurt am Main u. a. 1995, ISBN 3-631-45632-8
  • Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Regensburg 1966, S. 159.
  • Wolfgang Wüst: Fürstbischöfliche Amts- und Staatsführung im Hochstift Augsburg unter Clemens Wenzeslaus von Sachsen, 1768–1803. In: Pankraz Fried (Hg.): Miscellanea Suevica Augustana. Der Stadt Augsburg dargebracht zur 2000-Jahrfeier 1985 (Augsburger Beiträge zur Landesgeschichte Bayerisch-Schwabens 3) Sigmaringen 1985, S. 129 – 147.