Колешино
Колешино
— село —
Общ изглед от Колешино
Общ изглед от Колешино
North Macedonia relief location map.jpg
41.3817° с. ш. 22.8125° и. д.
Колешино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Ново село
Географска област Подгорие
Надм. височина 270 m
Население 845 души (2002)
Пощенски код 2435
МПС код SR
Колешино в Общомедия

Колешино (на македонска литературна норма: Колешино; на гръцки: Κολέσινο) е село в община Ново село на Северна Македония. Населението му е 1200 души (2002).

ГеографияРедактиране

Колешино се намира во подножието на планината Беласица, на надморска височина от 270 метра.[1]

Основна забележителност на селото е Колешинският водопад, разположен южно от него на река Баба в Беласица. Висок е 19,5 метра. До него през 2006 година е изградена екопътека.[1]

ИсторияРедактиране

За името на селото има две легенди. Едната е, че то идва от голямото клане в Беласишката битка от 1014 година между цар Самуил и византийския император Василий II. Това е и написано на табела в селото. Втората легенда е, че името идва от овчаря Коле, който пръв се заселил на мястото на селото.[1]

Според местните жители селото първоначално е било разположено на 500 m по-южно в местността Лееще (Леши) и се викало Спаса. След това се мести в местността Морлада и селото почнало да се вика Колешино, и още по-късно се преместило на сегашното място.[1]

В писмените източници селото се споменава в османското преброяване от 1519 година, когато имало двадесет християнски семейства и едно мюсюлманско.[1]

През XX век селото е чисто българско. Според местна легента в пролома на река Баба се хвърлят 16 калугери, за да не бъдат хванати османците.[1]

Църквата „Свети Спас“ е от 1840 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Голешин е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 313 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кулешино е населявано от 660 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век почти цялото село е гъркоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кулешино има 768 българи патриаршисти гъркомани и 16 българи протестанти. Там функционира гръцко училище.[5] В селото преподава гръцката учителка Екатерини Стамбули.[6]

 
Колешинският водопад

Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от Колешино, се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.[7]

При избухването на Балканската война 3 души от Колешино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1961 година в селото има 1240 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 845 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 838
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 4

Освен православна църква „Свети Спас“ (към началото на XX век 160 семейства), в селото има и евангелско-методистка (60 семейства); адвентистка (15 семейства) и църква на Свидетелите на Йехова (10 семейства). В селото работи основното училище „Видое Подгорец“, както и Дом на културата. В 1939 година е изградена чешмата Даревица.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Колешино

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Колешино. // Општина Ново село. Посетен на 21 декември 2019 г.
  2. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата, Струмица. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 186-187
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 106-107.
  6. Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 72. (на гръцки)
  7. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Οκταμελής βουλγαρική συμμορία, υπό την αρχηγίαν του εκ Κολεσόβου Στόγιου, συνεπλάκη μετά του στρατού παρά το χωρίον Τσερβίστα της υποδιοικήσεως Δεμίρ Ισσάρ, κατεσχέθησαν πολλά πολεμοφόδια και έγγραφα επιλήψιμα.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 856.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови