Колокитаки
Колокитаки или Певкаки (на гръцки: Κολοκυθάκι) е бивше село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
| Колокитаки Κολοκυθάκι | |
| — село — | |
  Колокитаки  Колокитаки  Колокитаки | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 712 m |
География
редактиранеСелището се е намирало на около 26 километра източно от град Гревена, на един километър източно от село Книди и един километър северозападно от Пилори.[1]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на ХІХ век Колокитаки е гръцко християнско селце в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Колокитаки живеят 61 гърци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Колокитаки е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 12 къщи.[3]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Колокитаки (Κολοκυθάκι), Гревенска каза, живеят 37 гърци елинофони християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колокитаки (Kolokitaki) има 60 гърци.[5]
Според Тодор Симовски селото вероятно е чифлик.[1]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Колокитаки влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор в Колокитаки са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 39 семейства или 114[6] или 106 жители.[1]
Селото е обезлюдено и изоставено по време на Гражданската война.[7] След войната е възстановено, прекръстено на Певкаки в 1963 година, но постепенно обезлюдява, като повечето му жители се заселват в Книди.[1]
Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]
От селото е запазена църквата „Успение Богородично“ от 1757 година.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 19[1] | 106[1] | 138[1] | 62[1] | 10[1] |
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Καλλιανιώτης, Θανάσης. Η Κατοχή στα Βέντζια: 1941 –1945
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας – Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας – Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 93.