Свети Георги (Кюстендил)

църква в Кюстендил
(пренасочване от Колушка църква)
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги Победоносец“ е средновековна българска църква в град Кюстендил. Църквата се намира в квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.

„Свети Георги“
SvetiGeorgi.Kyustendil.1.jpg
Местоположение в Кюстендил
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоКюстендил
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоКюстендилско
Тип на сградатакръстокуполна църква
Архитектурен стилвизантийски
ИзгражданеХI-ХІI век
Статутнедействащ храм, паметник на културата
Състояниереставрирана
„Свети Георги“ в Общомедия

История, особеностиРедактиране

 
Църквата през зимата
 
Свети Никола – стенопис от църквата

Църквата е кръстокупоолна, от типа „вписан кръст“, с размери 10 метра дължина без притвора и ширина – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.нар. „скрити редове“, техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип „вълчи зъб“.

Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към XI-XII век. Тя е национален паметник на културата с голяма архитектурна, художествена и историческа стойност. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от XII, XV, XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци – Пантелеймон и Ермолай, Козма и Дамян, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са стенописите на Сава Сръбски и Йоан Кръстител. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

След Освобождението между 1878 – 1882 г. църквата е обновена. Към нея е построена допълнителна част – преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.

В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата чества деня на светеца на 6 май.

РеставрацияРедактиране

Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов. През 1974 – 76 г. Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 – 1985 г. от архитектката Христина Станева и художничката реставраторка Люба Красовска. След 1990 г. реставрационните работи са ръководени от Аблена Мазакова, а в последния етап – 2004 г. от Боряна Дживданова. През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявана в нейните средновековен вид, обем и пропорции. През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи. Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

ЛитератураРедактиране

  • Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г.
  • Грабар, Андрей. Няколко средновековни паметници из Западна България. ГНМ, 1921 г.
  • Мавродинов, Никола. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г.
  • Василиев, Асен. Художествени паметници и майстори от Трънско, Брезнишко и Кюстендилско – комплексна експедиция 1957 – 58, София, 1961 г.
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН.
  • Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата „Св. Георги“ в квартал Колуша. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.II. 1990.
  • Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил. Старобългарска литература, 1991 г.
  • Мавродинова, Лиляна. Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.
  • Чилингиров, Асен. Църквата „Свети Герман до Преспанското езеро“, Берлин, 2001 г., с.167 – 171;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. Паметници, реставрация, музеи, 2006, брой 01 – 02;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т. XIV. 2007.
  • Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.XIV. 2007.
  • Митов, Я. Средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил. Кюстендил 2016.

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране