Комарян
Тази статия е за селото в Серско. За селото в Берско, вижте Кумария.
Комарян или Комаряни или Кумаре (на гръцки: Κουμαριά, Кумаря, до 1927 Κουμάργιαννη, Кумаряни[1]), е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 533 жители (2001).
|
Комарян Κουμαριά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Комарян  Комарян |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 12 m |
| Население | 533 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в Серското поле, южно от град Сяр (Серес).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Kumarjane, *Kumarjani, което е от местното име *Комар от комар. Сравнимо е селищното име Комарево.[2]
В Османската империяРедактиране
През XIX век и началото на XX век Комарян е селище, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Комарен (Komaren) има 30 домакинства със 102 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Кумаргия, на СЗ от Агова махала, на едно разстояние по-малко от 1 час. десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село. Разположено е също тъй при десния бряг от Струма. На И от селото се простира гъста гора на 1 час разстояние. Пътят е същият: равен, но тинест. 60 къщи, юруци.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумаре брои 360 жители, всички турци.[5]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Кумаря, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 104 бежански семейства и 480 жители общо.[6]
В 1952 година на основите на по-стар храм е построена църквата „Свети Николай“.[7]
БележкиРедактиране
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουμάργιαννη -- Κουμαριά
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 141.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 842.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 179.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.