Кумария
Тази статия е за селото в Берско. За селото в Сярско с гръцко име Кумария, вижте Комарян.
Кумария или Доляни (на гръцки: Κουμαριά, до 1926 година Δόλιανη, Доляни,[1] на румънски: Doliani) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер. Селото традиционно има влашко население.
| Кумария Κουμαριά | |
| — село — | |
  Кумария  Кумария  Кумария | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 163 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 591 00 |
География
редактиранеСелото е разположено високо на 700 m надморска височина в южните части на планината Каракамен (на гръцки Вермио), на 10 km западно от демовия център Бер (Верия).[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Доляни е село в Берската каза на Османската империя. Селото е било българско, но е унищожено в 1822 година при потушаването на Негушкото въстание. След това е възстановено от власи скотовъдци от Епир.[2]
В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Доляни като влашко село с 90 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[3]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Доляни живеят 500 власи християни.[4] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година в Доляни (Doliani) има 500 власи.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Доляни остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Доляни е смесено местно-бежанско селище с 37 бежански семейства и 130 жители бежанци.[6][2] Голяма част от влашките жители на селото го напускат. В 1926 година името на селото е сменено на Кумария.[2]
Селото се занимава предимно със скотовъдство. Експлоатира се също така и гората и се гледат картофи.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бей бунар[7] | Μπέη Μπουνάρ | Крионери | Κρυονέρι[8] | местност на З от Кумария[7] |
| Кара чаир[7] | Καρά Τσαΐρ | Мавроливадо | Μαυρολίδαδο[8] | връх[7] и местност на З от Ксироливадо[9] |
| Ейбили[7] | Έϊμπιλή | Халки | Χάλκη[8] | връх в Каракамен на Ю от Ксироливадо (1672,5 m)[7] |
| Ередил тепе[7] или Ересил тепе | Έρεσϊλ Τεπέ | Ересу Ипсома | Έρεσού "Υψωμα[8] | връх в Каракамен на ЮЗ от Ксироливадо (1749,4 m)[7] |
| Лапаци[7] или Лапоци[9] | Λαπάτσι | Дисвату | Δύσβατου[8] | връх в Каракамен на ЮЮЗ от Ксироливадо[7] (1632 m)[9] |
| Гапджа[7] | Γκαπτζά | Крания | Κρανιά[8] | връх в Каракамен на ЮЗ от Кумария и на СЗ от Ксироливадо[7] |
| Тамбури[7] | Ταμπούρι | Охирон | Όχυρόν[8] | връх на И над Ксироливадо (1233,6 m)[7] |
| Карадере[7] | Καρά | Маврорема | Μαυρόρρεμα[8] | река на Ю от Кумария, в басейна на Трипотамос (Ана дере)[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 672[2] | 473[2] | 280[2] | 595[2] | 276[2] | 237[2] | 118[2] | 156[2] | 252[2] | 170 | 243 | 163 |
Личности
редактиране- Родени в Кумария
отец Белба, румънски свещеник в Доляни преди 1913 година[10]- Георги Валавани, хайдушки войвода, харамбашия
- Георге Мурну (1868 – 1957), румънски историк и археолог
-
Димитриос Дему (1920 – 1997), румънски скулптор - Йоан Мурну (1848 – 1921), арумънски просветител и учен
-
Йоанис Пацавурас (Ιωάννης Πατσαβούρας), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос[11] - Йонел Зяна (1912 – 2003), румънски писател
- Други
- Ари Мурну (1881 – 1971), арумънски и румънски художник, по произход от Кумария
- Йон Лучиан Мурну (1910 – 1981), арумънски и румънски художник, по произход от Кумария
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 9. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
- ↑ а б в Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Documente berciu biserici[неработеща препратка]
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)