Уикипедия

Варда Склир

Варда Склир (на гръцки: Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците. Впоследствие става инициатор на ред междуособици в азиатските части на Византийската империя в периода (976-989), задълго дестабилизирали положението на император Василий II от Македонската династия и способствали за възцаряването на цар Роман в България.

Варда Склир
Βάρδας Σκληρός
византийски военачалник
Роден
? 920 г.[1]
Починал
Семейство
РодСклири
Варда Склир в Общомедия
Миниатюра от Манасиевата летопис, показваща (горе) превземането на Преслав от византийците

Възход при управлението на Цимисхий редактиране

Произхожда от влиятелен аристократичен род от Мала Азия.[1] Издига се до висши военни длъжности при император Йоан I Цимисхий (969-976 г.), който е женен за сестра му Мария (починала преди 969 г.).[2] През 970 г. на Склир, титулуван с висшето звание магистър, са поверени част от войските, които трябва да дадат отпор на руските нашественици, предвождани от княз Светослав I, чиито сили (включващи и българи, унгарци и печенези) той побеждава в Битката при Аркадиопол.[3]

После Варда Склир е в Мала Азия, насочен срещу бунтовника Варда Фока. След като с обещания и заплахи привлича на своя страна повечето от хората му, той го принуждава да се предаде.[4]

През пролетта на 971 г. Склир участва в похода на Цимисхий в България, сражава се срещу руси и българи при превземането на Велики Преслав през април[5], а 3 месеца по-късно допринася за поражението на княз Светослав под стените на Дръстър, като се явява в тил на руските войски в разгара на решителната битка[6], след което русите бягат към делтата на Дунав, а ромеите завладяват източните български земи.[7]

Първо въстание срещу Василий II и изгнание редактиране

Още докато Цимисхий е жив, Варда Склир вдига бунт срещу централната власт. Бунтът е неуспешен, но водачът му избягва сериозни последствия.[8] Смъртта на императора (януари 976 г.) заварва Склир на висшата командна длъжност доместик на източните схоли. Върховната власт в империята преминава формално към Василий II и Константин VIII (синове на император Роман II), но всъщност ръководната роля е у паракимомена Василий Лакапин, който измества Склир от поста му и го назначава за управител на областта Месопотамия на границата с арабите по горното течение на река Ефрат,[8][9] което е взето от него като нов повод за въстание - през лятото на 976 г. Склир се провъзгласява за император.[9] След като разгромява 2 армии, изпратени от константинополското правителство[10][11], той и съратниците му овладяват азиатските владения на Византия (Мала Азия, Северозападна Сирия, Северна Месопотамия, части от Армения).[12] Подкрепят го както гърци, така и арменци и мюсюлмани от граничните с Византия области.[13]

 
Сражение между Варда Фока и Варда Склир (миниатюра от хрониката на Скилица)

В отговор, срещу Склир е изпратен Варда Фока, върнат от изгнание и поставен на предишната длъжност на бунтовника.[14] Първото голямо сражение между Фока и Склир в равнината Панкалия в Мала Азия през юни 978 г. завършва с поражение на Фока.[11][15] Въпреки това във военните действия настъпва обрат. Сирийският град Антиохия се отцепва от Склир още през януари 978 г.[16] Опитът за морска блокада на Константинопол, предприета от Варда Склир, е провален с поражението на флота му[12], а разбитият Фока събира нови войски с помощта на грузинския владетел Давид III от Тао[8] и се решава на втори сблъсък с главните му сили. В битка в Харсианската област (Източна Мала Азия) през март 979 г. Склир е разгромен и бяга с част от оцелелите си привърженици при Буидите в Багдад.[17][18]

Второ въстание и кончина редактиране

Склир е задържан във владенията на Буидите около 7 години. Отначало везирът Адуд ал Даула се опитва да използва византийския бунтовник като разменна монета в граничните си спорове с Византия, но така и не се спогодяват.[17][19] При наследника му, Варда Склир (обнадежден от изхода на Битката при Траянови врата).[17], измолва освобождение за себе си и приближените си[20] и помощ под формата на войски и въоръжение за да поднови бунта си.[21]

 
Провъзгласяването на Варда Склир за император (миниатюра от хрониката на Скилица)

В началото на 987 г. Варда Склир завзема град Мелитена (до горното течение на Ефрат), привлича към войските си голям брой араби, кюрди и арменци и се обявява за император.[22][23] За да се справи с новия бунт, Василий II поверява отново войските си на Варда Фока,[22][23] обаче той влиза в преговори със Склир и го подмамва с обещание за съюз и подялба на имперските владения[23][24], а после го пленява и затваря и след това (през август или септември 987 г.[17]) се обявява за император и се заема да завладее сам империята.[23][25] Склир остава затворен в продължение на близо 2 години, докато в Мала Азия се бушува гражданска война. След гибелта на Варда Фока през април 989 г. в битката при Абидос[8] вдовицата му пуска Склир на свобода и той отново се обявява за император, но през октомври той се предава и се покорява на Василий II. В замяна получава не само прошка, но и сан куропалат, поземлени имения и императорско благоволение за приближените си.[26][27] Скоро междуособиците във Византийската империя утихват, (на 6 март 991 г. ). Варда Склир умира в Димотика.[28][29]

Склир и българите редактиране

От 3-годишната междуособна война във Византия(първата от двете с участието на Склир) се възползва българският предводител Самуил за нападения дълбоко в балканските владения на империята.[30]

Вторият голям бунт на малоазийската аристокрация срещу Василий II, който започва по почин на Склир през 987 г., е използван от българите начело със Самуил за отвоюване на Източна България[31] и други териториални придобивки за сметка на част от балканските владения на Византия.[32]

Източници редактиране

  1. ↑ а б Сюзюмов, М., Иванов, С., Комментарий к Лев Диакон, книга 6, бележка 75 (6.75)
  2. ↑ Лев Диакон, книга 6, част 11 (6.11)
  3. ↑ Лев Диакон, 6.12-13; Иоанн Скилица (фрагмент Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.); Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 17-18
  4. ↑ Лев Диакон, 7.3-6, 8
  5. ↑ Лев Диакон, 8.7
  6. ↑ Лев Диакон, 9.10; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 31-32
  7. ↑ Божилов, Ив. (и др.), История на България, ИК „Христо Ботев“, София 1994, с. 66-67
  8. ↑ а б в г Сказкин, С.Д. (ред.), История Византии, Том 2, Москва 1967: часть 2, глава 7 (изтеглено от Historic.Ru на 12 декември 2007)
  9. ↑ а б Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том II, Изд. „Анубис“, София 1995, с. 268
  10. ↑ Розен, В. Р. Император Василий Болгаробойца. Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского. Санкт Петербург, 1883. с. 2. Посетен на 31 октомври 2017.; Мутафчиев, Лекции по история на Византия, II, 269-270
  11. ↑ а б Holmes, Catherine, Basil II (A.D. 976-1025), Civil war 1: The Sclerus Revolt (изтеглено на 12 декември 2007)
  12. ↑ а б Лев Диакон, 10.7
  13. ↑ Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.39
  14. ↑ Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.42
  15. ↑ Розен 1883, с. 3.
  16. ↑ Розен 1883, с. 4.
  17. ↑ а б в г Holmes, Basil II (A.D. 976-1025), Civil War 2: the Phocas Revolt (изтеглено на 14 декември 2007)
  18. ↑ Розен 1883, с. 12 – 13.
  19. ↑ Розен 1883, с. 12 – 14.
  20. ↑ Розен 1883, с. 21.
  21. ↑ Розен 1883, с. 21 – 22.
  22. ↑ а б Розен 1883, с. 22.
  23. ↑ а б в г Острогорски, Георгий, История на византийската държава, София 1998, с. 397
  24. ↑ Розен 1883, с. 22 – 23.
  25. ↑ Розен 1883, с. 23.
  26. ↑ Розен 1883, с. 25.
  27. ↑ Острогорски, История на византийската държава, с. 398; Сюзюмов, Иванов, Комментарий, 10.67
  28. ↑ Розен 1883, с. 27 – 28.
  29. ↑ Златарски, В., История на българската държава пред средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 652, бел. 22 (изтеглено на 15 декември 2007)
  30. ↑ Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 36
  31. ↑ Стоименов, Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971-987/989 г. (сп. Годишник на Софийския университет. Научен център за славяновизантийски проучвания (ГСУ НЦСВП), т. 82 (2), 1988), с. 42-43, 55-56
  32. ↑ Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през средновековието (X-XV век), с. 45, 48
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Варда_Склир&oldid=12154167“.