Комщица

село в община Годеч, обл. София
Тази статия е за селото в Годечко. За реката вижте Височица. За селото в Ломско вижте Комощица.

Комщица е село в Западна България, в Община Годеч, Софийска област. Селото е кръстено на река Комщица (Височица), която минава през него, а тя от своя страна на връх Ком.

Комщица
България
43.0942° с. ш. 22.9917° и. д.
Комщица
Област София
43.0942° с. ш. 22.9917° и. д.
Комщица
Общи данни
Население74 души[1] (15 март 2024 г.)
1,58 души/km²
Землище47,244 km²
Надм. височина924 m
Пощ. код2255
Тел. код07199
МПС кодСО
ЕКАТТЕ38186
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Годеч
Радослав Асенов
(ГЕРБ; 2015)
Комщица в Общомедия

География

редактиране

Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок. Намира се на 68 km от столицата София в югозападния дял на Стара планина под южната страна на връх Ком. Едно изключително красиво и живописно място, с климат подходящ за зимен (има естествени писти за ски) и летен туризъм. В района има няколко пещери – Малка и Голяма Балабанова дупка, Търса, Вълчата дупка, Граничарска пещера, Маринова дупка, Шамак, Петриш.

През Комщица минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от римска крепост – Калето.

Празникът Видовден, който сега се празнува в гр. Годеч, първоначално се е празнувал в Комщица.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Комощиче е отбелязано като село с 46 домакинства, 23 неженени жители и 7 вдовици.[2] В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Комощица Петър Никин, Йован Стайке, Джуджо Петър, Прибо поп и Дмитър Витомир, които имат задължението да предадат на държавата общо 150 овце.[3]

Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. 1850 година е построено килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения.

През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. – 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села – Бърля и Смолча.

През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Комщица има три класа, 51 ученика и четирима учители.[4]

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Църквата в Комщица

В Комщица се намира черквата „Света Троица“, която е обявена за национален паметник на културата. Изографисана е от майстори на Самоковската школа и притежава уникален иконостас. На север от селото е пътят за връх Ком. Гледката е много красива, минава се по каньона на река Височица и пътят продължава за връх Ком. За любителите на пещери има някои доста известни, както и някои некартирани пещери. Река Комщица над селото е много красива и за риболовците има балканска пъстърва.

На 6 юли 2008 г. беше осветена новата камбанария, която е построена на мястото на старата, като архитектурният стил е запазен напълно. Това събитие се случи с помощта на средства, дарени от комщичани и средства осигурени от кметския наместник на селото. Нужни са още малко средства за довършване на оградата и построяване на навес. В селото се намира учебно-изследователска станция на Геолого-географския факултет на Софийския университет, като същата е запустяла.

Личности

редактиране
  • В селото е имало мандра за млечни продукти. Вече несъществуваща.
  • През 2005 година завършва изграждането на новия мост в центъра на селото. Подменено изцяло е улично осветление. Пътят до Комщица е асфалтов, добре поддържан.
  • Има ферма за отглеждане на животни собственост на Димитър Николаев Ранглов
  1. www.grao.bg
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 191.
  3. Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 152., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017 
  4. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 102.