Тази статия е за селото в Ломско. За селото в Годечко вижте Комщица.

Комощѝца е село в Северозападна България, община Якимово, област Монтана.

Комощица
Общи данни
Население848 души[1] (15 декември 2023 г.)
20,6 души/km²
Землище41,131 km²
Надм. височина127 m
Пощ. код3648
Тел. код09725
МПС кодМ
ЕКАТТЕ38159
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Якимово
Георги Георгиев
(ГЕРБ; 2007)
Кметство
   кмет
Комощица
Росен Илиев
(БСП)

География редактиране

Село Комощица се намира на около 34 km север-североизточно от областния център Монтана, около 13 km юг-югоизточно от град Лом и около 10 km запад-северозападно от град Вълчедръм. Разположено е в Западната Дунавска равнина. Климатът е умерено континентален. Надморската височина в центъра на селото е около 135 m, на север нараства до около 150 m, а на юг намалява до около 115 – 120 m.

Общински път свързва селото на юг със село Якимово, а на север-северозапад – с град Лом.

В землището на Комощица, на течащата от запад на изток по южния край на селото река Душилница, се намират микроязовирите Вълков връх и Илиевското.[2]

История редактиране

Името на селото произлиза от растението камъш – вид тръстика (папур). Съборът на Комощица се провежда последната седмица на месец октомври.

Училище редактиране

Училището в село Комощица е създадено непосредствено след Освобождението. От началото е първоначално четирикласно училище с наименование „Берковска махала“. От 1900 г. към училището се откриват и вечерни курсове за ограмотяване на населението. От 1921 г. е открит първи прогимназиален клас и училището става непълно основно, а с откриването и на втори прогимназиален клас от следващата 1922/1923 учебна година то прераства в пълно основно училище. През учебната 1956/1957 г. основното училище се разделя на две самостоятелни училища: Народно Начално училище „Кирил и Методи“ и Народна смесена прогимназия „Иван Вазов“. Разделянето е продиктувано от голямата отдалеченост на сградите, в които се помещават училищата. След учебната 1965/1966 г. двете училища отново са обединени в едно основно училище „Христо Ботев“ в новопостроена училищна сграда. От 1992 г. училището е полуинтернат с целодневно пребиваване на учениците. Броят на учениците постоянно намалява, през учебната 2015/2016 г. – до 31 ученика.[3]

Към 2021 г. в Комощица няма функциониращо училище.[4]

Църква редактиране

Изграждането на църковен храм „Света Параскева“ в селото започва през 1881 г. и завършва през 1883 г. Построен е с труд и парични средства от жителите на Комощица и съседните села. Голяма помощ е оказана от село Расово. Основният камък е положен и мястото осветено от Видинския митрополит Антим на 24 юни (по стар стил) 1881 г. Изграждането е започнато от майсторите Томо и братята Христо и Мино от град Дебър. Завършена е от Никола и Стефан Смилеви, от същия град. Освещаването е извършено на 13 юли (30 юни по стар стил) 1884 г. от Софийския митрополит Партений. Строежът е извършен със съдействието на свещеник Върбан Първанов Спасов.[5]

Към 2021 г. в списъците на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия не фигурира храм в село Комощица.[6]

Читалище редактиране

Читалището в Комощица е учредено на 31 януари 1899 г. под наименование „Самосъзнание“. Непосредствено след основаването на читалището, първите читалищни деятели започват своята просветна работа с даване на представления. Най-популярна е пиесата „Многострадална Геновева“, следват „Иванку, убиецът на Асеня“, „Илю Войвода“, „Чорбаджи Михалаки“. Представленията са изнасяни в училище „Христо Ботев“, като за удобство тухлената стена между две класни стаи е премахната и заменена с подвижна дъсчена стена, която при представление се сваля, а след свършването му се поставя отново на мястото ѝ, за да могат да се провеждат учебни занятия с учениците. Така читалището продължава да работи до 1905 г. От 1905 до 1908 г. то не развива дейност. През 1910 г. е утвърден официално първият устав от 1899 г, при което се изменя и името на читалището на „Съзнание“.[7]

Дейността на читалището спира от обявяването на Балканската война 1912 г. и е възобновена едва през 1921 г. През следващите години се набавя подвижна театрална сцена (поставена в училището „Кирил и Методий“), създават се библиотека и читалня, читалището получава 5 ha от общинската мера, които се дават под наем, а със средствата от наема се закупуват книги. През 1943 г. библиотеката към читалището притежава 2152 тома. Най-голям дял от просветната работа при читалището продължават да бъдат театралните представления, като е създаден и самодеен състав на театъра с ръководител Еремия Еремиев, бивш артист от Народния театър. При читалището е образуван Народен университет за популяризиране на научни знания всред населението, работещ от 1928 г. с лектори предимно учители. Наред с тези дейности към читалището съществува и четиригласен хор, както и читалищен оркестър, в който свирят Димитър Младенов Ценов, Александър Апостолов, Славчо Илиев Кнезов, Цветан Петков Иванов, Владимир Гаврилов Ваков, Ефрем Гр. Донков, Янаки Върбанов.[7]

През 1935 г. започва подготовката за строеж на читалище-паметник[8] по стопански начин. С построяването на първия етап на читалищната сграда, дейност започва да се развива в собствената сграда на читалището.[7][9]

След 9 септември 1944 г. се построява и вторият етап от читалището със собствени средства и субсидии. Закупен е прожекционен киноапарат.[9] През този период е променено и името на читалището на „Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“.

От 1968 г. дейността на читалището намалява.[9]

ТКЗС редактиране

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – село Комощица е учредено на 22 юли 1945 г. от 92 учредители с 239,25 ha земя, с дребен инвентар и добитък. През 1952 г. е извършена масовизация на стопанството. Водещ отрасъл е растениевъдството, съпътстван от животновъдството. Наред с тях има техническа работилница, консервна и тухларна работилница, воденица и други. При уедряването на кооперативните стопанства през 1958 г. ТКЗС – село Комощица се обединява с ТКЗС – село Расово. През януари 1959 г. стопанството се отделя от обединеното ТКЗС и отново е самостоятелно. При следващото уедряване, през 1970 г., стопанството в село Комощица се присъединява към Аграрно-промишлен комплекс (АПК) „Дунав“ – Лом, впоследствие към Промишлено-аграрен комплекс (ПАК), при което е отнета юридическата самостоятелност на стопанството и то остава като клон на производствена единица на ПАК – Лом. Следват още организационни промени, довели стопанството до статута на „Комплексна бригада“, която от 15 септември 1989 г. се преобразува в ТКЗС – село Комощица с предмет на дейност растениевъдство, животновъдство и странични дейности. Със заповед № 265/24.04.1992 г. областният управител назначава ликвидационен съвет. С решение от 31 януари 1994 г. Окръжният съд – Монтана вписва в регистъра при съда прекратяване дейността на ТКЗС – село Комощица и обявява същото в ликвидация.[10]

Население редактиране

Населението на село Комощица наброява 2884 души при преброяването към 1934 г. и 3053 към 1946 г., намалява до 1543 към 1992 г. и 806 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[11]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 970 лица, за 847 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „турска“, за 100 – към ромска, за 6 – към други, за 3 – не се самоопределят и за 8 не е даден отговор.[12]

Обществени институции редактиране

Село Комощица към 2021 г. е център на кметство Комощица.[13][14]

В село Комощица към 2021 г. има:

Личности редактиране

  • Евгени Миланов (1945), професор, доктор на науките, инженер, заместник директор на Центъра по Хидро- и Аеродинамика към БАН
  • Иван Григоров (1944 – 2013), актьор
  • Никодим Попов (1911 – 1996), подпредседател на VII ВНС

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Регистър, област Монтана, община Якимово, шифри MON-38159-0801 и MON-38159-0802
  3. Информационна система на държавните архиви; ДА – Монтана – 24; фонд 75 „Смесена прогимназия – с. Комощица“
  4. Министерство на образованието и науката, Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, област Монтана, община Якимово, село Комощица, вид институция – училище // Архивиран от оригинала на 2021-03-01. Посетен на 2021-10-30.
  5. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 144К „Църковно настоятелство при храм Св. Параскева – с. Комощица“
  6. Свети Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия; структура, епархии, Видинска епархия
  7. а б в Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 544К „Народно читалище Съзнание – с. Комощица (1899 – 1905; 1908 – 1912; 1921 – 1944)
  8. В доклада в чест на 50-та годишнина на читалището е посочено, че през 1925 г. се изменя устава на читалището и в § 30 се вписа „Читалище – паметник“, като се избира и строителен комитет.
  9. а б в Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 922 „Народно читалище Владимир Гаврилов Ваков – с. Комощица (1944 – )
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 223 „Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Комощица (1945 – 1973; 1984 – 1995)
  11. Справка за населението на с. Комощица, общ. Якимово, обл. Монтана.
  12. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Комощица, община Якимово
  13. Справка за събитията за кметство Комощица
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Монтана, кметство Комощица
  15. Детайлна информация за читалище „Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“, село Комощица, община Якимово, област Монтана
  16. Информационна карта за 2020 г., читалище „Владимир Гаврилов Ваков – 1899 г.“, село Комощица, община Якимово, област Монтана
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Монтана, 3648 Комощица // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2021-10-30.