Конско (община Охрид)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.
Конско (на македонска литературна норма: Коњско) е село в община Охрид на Северна Македония.
Конско Коњско | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Охрид |
Географска област | Охридско |
Надм. височина | 1314 m |
Население | 22 души (2002) |
Пощенски код | 6000 |
МПС код | OH |
Конско в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в планината Галичица над източния бряг на Охридското езеро, южно от град Охрид по пътя за манастира Свети Наум.
ИсторияРедактиране
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Конско (Konsko) е посочено като село с 40 домакинства със 116 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Койнско живеят 360 българи-християни.[2]
В началото на XX век цялото население на Конско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 360 българи екзархисти.[3]
На 13 януари 1903 година в сражение с редовна турска войска и башибозук край Конско загива войводата на ВМОРО поп Христо Търпев заедно с още двама четници. Сред битката, в която турците дават много жертви, селото е подложено на репресии, включващи масови побоища, арести, обиски и грабежи. Двама местни жители умират в затвора.[4]
При избухването на Балканската война 7 души от Конско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В 1927 година е възобновена църквата „Свети Мина“. Живописта е дело на зографа Кръстьо Николов и сина му Рафаил Кръстев от Лазарополе и е изписана в 1928 година.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители македонци.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 22 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Конско
- Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров[8]
- Починали в Конско
- Секула Алексов (1874 – ?), български революционер
- Поп Христо Търпев (1872 – 1903), български революционер
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 80-81, 92 – Доклад от сръбския генерален консул в Битоля, М. Ристич, 25. януари 1903.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.