Отваря главното меню

Константинополски стени

Стените на Константинопол са серия от отбранителни съоръжения за предпазване на византийската столица Константинопол (днес Истанбул), издигани от обявяването му за нова столица на Римската империя от Константин Велики. През годините са преустройвани многократно, претърпяват множество добавки и са последната голяма фортификационна система на Античността и една от най-сложните, построени някога.

Константинополски стени
Реконструирана част от Теодосиевите стени
Реконструирана част от Теодосиевите стени
Location map Istanbul.png
41.0181° с. ш. 28.9233° и. д.
Местоположение в Турция Истанбул
Вид Крепостна стена
Местоположение Истанбул, Турция
Изграждане IV-V век
Константинополски стени в Общомедия
Карта на Константинополската укрепителна система
Теодосиеви стени, втора военна порта, т.н. Белградски врата

Първоначално издигнати от Константин Велики, стените заобикалят новия град от всички страни, като го защитават по суша и море. С разрастването на града през V век е построена двойната линия на Теодосиевите стени. Когато се налага, те защитават добре града и го правят почти непревземаем за всяка средновековна обсада – аварско-персийската обсада в 626 г. и редица други обсади на Константинопол. Едва с прилагането на оръдия с барут за обстрел на стените те започват да поддават, но поради несъвършенствата на тогавашните оръдия защитниците често успяват да поправят повредите преди следващия залп. В крайна сметка Константинопол е превзет на 29 май 1453 г. от османските войски, надделели с големия си брой след шестседмична обсада.

По време на османския период стените остават почти непокътнати, но с разрастването на града през XIX век отделни участъци започват да се разграждат. Въпреки липсата на поддръжка много участъци от крепостните стени са запазени до днес. От 1980-те години се провежда мащабен проект за реставрация.

ИсторияРедактиране

Основаният към 685 г. пр. Хр. град Византион има първата си крепостна стена, обхващаща малка територия на върха на полуострова – стената на Византион, сред това император Септимий Север (193 – 211), макар да му отнема статуса на полис, го укрепява с нова стена на няколкостотин метра навътре в сушата от старата – Северовата стена.

При Константин Велики (306 – 337) през 330 г. са изградени нови стени още по-навътре в полуострова – Константиновата стена.

Теодосиеви стениРедактиране

При император Теодосий II (408 – 450), градът е опасан с внушителна нова двойна стена от Влахерните на Златния рог до триумфалната арка на Златните врата на Мраморно море – Теодосиевата стена (на гръцки: τεῖχος Θεοδοσιακόν, teichos Theodosiakon).

Тя е разположена на около 2 km на запад от Константиновата стена и строителството ѝ преминава през два етапа, първият под ръководството на префекта Анфимий, през 413 г. според Кодекса на Теодосий. През 1993 г. е открит надпис, според който строителството е отнело девет години, според което следва да е започнало още при царуването на император Аркадий (управлявал 395 – 408). При този първоначален етап е издигната единична стена с кули, която сега е вътрешна за Теодосиевата стена.[1]

 
Разрез на Теодосиевите стени

Анастасиеви стениРедактиране

Дългите стени, известни и като „Анастасиеви стени“, изградени през 469 г. при Лъв I (457 – 474 г.) и през 478 г. при Флавий Зенон (476 – 491 г.) на 65 км западно от града и първоначално е дълга 56 км. Така столицата става най-добре укрепения град в тогавашния свят.

ОписаниеРедактиране

Крепостните порти към сушата са 12 номерирани от юг към север, като втора е Златната порта до Мраморно море и последна Влахернската порта до Златния Рог.

Укрепления при ВлахернитеРедактиране

Влахерните първоначално стоят отделно като укрепен квартал пред стената на града и са затворени целите от стена. Техните укрепления очевидно са по-стари от Теодосиевите стени, вероятно датират някъде през 4 век, а след това те са свързани с новите градски стени на Теодосий II. Разположени на стръмен склон, стените им са без ров, с изключение на долния им край към Златния рог, където при император Йоан Кантакузин (1347 – 1354) е изкопан ров в един участък.

Влахерна пострадал тежко при аварско-персийската обсада в 626 г. и през 627 г. при Ираклий I (610 – 841) е изградена нова стена при Влахерните и те са включени в града. След обсадата на Цариград от Крум допълнителна стена тук строи и Лъв V Арменец (813 – 820). След това тази стена е удължена на юг от Михаил II (820 – 829). Зад стената на Лъв се намира вътрешна стена, на Теофил (829 – 842). Двете стени са на 26 m една от друга и през тях минават Влахернските врата(πόρτα τῶν Βλαχερνῶν). Двете стени образуват укрепен корпус, наречен Браслионион („гривна“) на Влахерните (βραχιόνιον / βραχιόλιον τῶν Βλαχερνῶν) от византийците и известен след турското нашествие като Петокулие (на гръцки език Πενταπύργιον Пентапиргон), в алюзия на Седмокулието (Yedikule. Еди куле) – крепостта в двата края на Цариградските стени при Златния рог и при Златната врата на Мраморно море. Вътрешната стена традиционно се идентифицира със стената на Ираклий, построена след обсадата от 626 г., за да се защити унищожената от турците църква на Св. Богородица Влахернска. Друга, по-къса стена, е добавена в по-късни времена, най-вероятно по време на управлението на император Теофил, простираща се от кръстовището на сухопътните и морските стени до самото море и прободена от така наречената Дървена порта (Ξυλίνη πύλη, Ξυλόπορτα, Xyloporta). Тази стена и портата са разрушени от турците през 1868 г.

Император Мануил I Комнин (1143 – 1180) изнася още по-напред цялостната линия на единна фортификация на града в най-северния участък при Златния рог, като вдига при Големия Влахернски дворец стена, свързваща го с Теодосиевата стена) с кули, но без ров, тъй като трудния релеф на района го прави ненужен. Впоследствие към нея преди 1188 г. са достроени още 150 м и е включено укреплението известно като затвор на Анемас,вдигнато от Мануил Комнин, открити са надписи за поправката им през 1188, 1317 и 1441 г.

 
Карта на Константинопол със стените и местоположението на Св. Мамант в кв. Космидион срещу Влахерните

Градски крепостни стени по морския брягРедактиране

Цариград е плътно защитен и откъм морето по целия периметър със непрекъсната стена с няколкостотин кули, свързана със стените, бранещи го към сушата. Първата ѝ част датира от 439 г., щателно доукрепвана, поправяна и ремонтирана чак до 1434 г. Допълнително при опасност Златният рог е преграждан с дебела верига през водата, поставена от от император Лъв III (717 – 741). В морските стени са устроени порти за връзка с градските пристанища, включително и триумфални порти като Царските врата (тур. Balat Kapı) комплекс арки и порти, водещи към Влахернския дворец, пищната мраморна порта Св. Варвара, водеща към Акропола в центъра на града, унищожен след нашествието и на негово място направен султанския дварец Топкапъ, тя е разрушена от турците през 1816 г. и др.

Златните вратаРедактиране

Старите Златни врата (Hexakionion , т.е. „шест колони“) са на Константиновата стена. Били са трикатни белокаменни, украсени с шест колони и ниши между от външната страна. След построяването на Теодосиевата стена те са изоставени. През последните векове на Византийската империя тази горна етажна част била използвана като погребален параклис, който, както и части на сградата, били украсени с фрески. Съоръжението е напълно унищожено от земетресение през 1509 г.

 
Оцелял фрагмент от Царските врата (тур. Balat Kapı) крайбрежен комплекс врати и порти при Златния рог, водещи от морето към Влахернския дворец

Големите Златни врата (лат: Porta Aurea; гр: Χρυσεία Πύλη; тур: Altınkapı или Yaldızlıkapı) са главната парадна порта на Града на Теодосиевата стена и са тези, които остават в историята. Те са включени в тази стена триумфална арка при Мраморно море, при която завършва Виа Егнация и започва Меса – главната улица на процесиите и триумфите „via triumfalis“ в Констатнинопол. Те са били най-красивата, монументална, най-официалната и тържествена беломраморна порта на Цариград с три арки с релефи, статуи, колони, позлатени каменни и бронзови пластики и орнаменти и пр. От тук по правило императорите влизат в града след коронации, при триумфи и в най-тържествени случаи, от тук те излизат при войските, за да тръгнат на поход и при други тържествени случаи, през тях минават литийните и кръстните патриаршески и пр. религиозни шествия. В най-редки случаи, в знак на особена почит, официалното влизане през портата се допуска за лица с не-имперски ранг: папските легати през 519 г. и през 868 г. за Осмия вселенски събор, свикан да регламентира Българската църква, през 710, за Папа Константин и пр. Тъй като Златните врата обикновено остават затворени извън церемониалните цели, малко по-нататък е имало неофициална вторична порта – потерна за ежедневно движение, наречена Малката златна врата (на лат: Porta Aurea Minor, гр:Mikra Chrysē Pylē, тур: Yedikule Kapısı).

Златните врата са открити на 10 ноември 391 г. с триумфа на Теодосий Велики след победата му над Максим Магнус.Най-пищни са процесите към и от близкия Евдом, където стават коронациите на императорите, на кръстните патриаршески шествие и литии и триумфите на Ираклий след победата му над персите през 629; Константин V, Василий I, Йоан Цимисхи и Василий II Българоубиец след победите им над българите, на император Теофил и синът му Михаил III след победите им над арабите през IX век, и така Златните врата се ползват най-активно с това основно предназначение цели 870 години до 15 август 1261 г., когато през нея влиза и освободилият Константинопол от латините император Михаил VIII. 

Гравюра от 1685 документира, че двете фланкиращи триумфалната арка кули, изградени както нея във височината до над крепостната стена с полирани мрамори блокове, са се извисявали още почти толкова нагоре, издигнати с традиционната тухлено-каменна живописна зидария, която тяхна част не съществува днес. Арката и комплекса ѝ се увенчавали с множество позлатени статуи и пластики – на Теодосий I, управляващ колесница с 4 слона, на огромен кръст; на крилата фигура на Победата Нике-Виктория, увенчаваща императора с лавров венец, Кибела на колесница с впрегнати в нея лъвове, фигура на Фортуна, носеща щастие и успех на Града и пр. Портите първоначално били покрити с позлатени метални листове с барелефи до 965 г., когато Никифор II Фока поставя бронзови градски порти на мястото на старите. Отзад към града вратата била защитена с полукръгло укрепление Castrum Rotundum. Пред включения 22 години след построяването си в Теодосиевата стена главния ансамбъл, състоящ се от високата трипроходна триумфална арка с надпис отпред с метални букви: „Haec loca Theudosius decorat post fata tyranni. Aurea saecla gerit qui portam construit auro“ (Теодосий украси това място след падането на тирана. Той донесе златен век и построили портата от злато.), фланкирана с 2-те мраморни кули с корнизи и релефни фризове на второ ниво, непосредствено на пътя за триумфи през него, се е издигала по-малка едносводова арка, направена в чест на някоя от победите на Теодосий, попаднала в пространството между главната Теодосиева стена и протейхизмата (предна допълнителна по-лека крепостна стена пред основната) впоследствие към тази арка, която била украсена с колони и увенчана със статуята на богинята Виктория, държаща в ръцете венеца, коронясващ императора, към края на Х век са изградени надлъжни и напречни стени със зъбери, протейхизмата е усилена и така е създадено обособено и силно допълнително укрепление Kastéllion с пропилеи, украсени с ансамбъл от поставени в 2 реда 12 антични мраморни релефа, колони и пр. Мостове са прехвърляли пространството от външната арка до протейхизмата и през вратата с кула в нея преминавали над крепостния ров. Изградени били потерни при връзката на напречните със основната стена.

Въпреки церемониалните си функции Златните врата са една от най-силните позиции по стените на града, и представляват крепост-цитадела, устояла и успяла да отблъсне немалко атаки по време на различните обсади за дългите столетия. Тя, на Мраморно море, и Влахернския комплекс, на Златния рог, са двете най-важни крепости, с които са завършвали Цариградските стени към сушата в двата им края, достигащи морето. Забележително е, че едно от съществените условия на Крум Страшни за сключване на мира в 813 г. е да забие българското копие именно в голямата триумфална арка на Златните врата. Тук на 17 юли 813 г. пред Златните врата до Мраморно море, където с пътя на процесиите завършва Виа Игнация според летописа на Теофан Изповедник " Крум според обичая си принесъл жертва много хора и добитък, вън пред Златната врата, след това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела върху него."

 
Цар Симеон Велики пред Цариград 913 г., миниатюра от Манасиевата хроника

Седемкулната турска крепост. При турците мястото, след като за известно време пази хазната и архива, става зловещ османски затвор, в който са екзекутирани хора. През ноември 1463 г. с почти всички мъже от фамилията му свети Давид II Велики Комнин – последния император на последната оцеляла ромейски територия Трапезундската империя, през 1603 – грузинският цар на Картли Симон I Велики, на 20 май 1622 затворения тук 18-годишен султан Осман II е удушен по заповед на Дауд паша, на 22 юни 1633 г. – молдовския княз Мирон Барновски Могила, през 1714 г. – влашкия княз Св. Константин Бранковян Басараб със синовете му Константин, Стефан, Радо и Матей отказали да се потурчат, тук задълго са хвърлени в затвора влашкия княз Петър III Церцел (през 1599 преди да бъде преместен и убит в Родос в 1590), европейските дипломати: Пётр Андреевич Толстой, Яков Иванович Булгаков, Франсоа Пуквил и пр. През 1961 г. лауреата на Нобелова награда за литература Иво Андрич пише повестта Prokleta avlija (Проклетият двор), чието действие се развива в турската крепост.

ЗначениеРедактиране

За 1223 години, след като градът става имперска столица, стените са преодолени от противник само 2 пъти, и в двата случая това става при Влахерните – при превземането на Константинопол от кръстоносците на 12 април 1204 г и след 250 години – от османците през потерната Kerkoporta на 29 май 1453 година при падането на Константинопол, тогава в бой с нашественика при крепостните врата на Св. Роман загива с меч в ръка последният император Константин XI, правнук по майчина – на Цар Иван Александър и на потомката на Цар Иван Асен II Ирина Асенина по бащина линия.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Walls of Constantinople“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.