Буф

селище в Гърция

Буф или понякога книжовно Бух (на гръцки: Ακρίτας, Акритас, в превод граничар, до 1955 Μπούφι, Буфи[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 134 жители (2001).

Буф
Ακρίτας
— село —
Старото българско училище в Буф
Старото българско училище в Буф
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелистер
Надм. височина 972 m
Население 134 души (2001)
Буф в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 17 километра северозападно от демовия център Лерин и на 10 километра югозападно от Долно Клещино в подножието на планината Пелистер, в широка котловина, наричана и Буфкол между Острец, Стръмна и Тайма.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Мъжка носия от Буф в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Селото е основано през XV век, според преданието от лъжичари.[3][4] В местността Градище е имало останки от крепост.[4]. Селото се споменава за пръв път в османски дефтери от 1468 и 1481 година под името Бух.[5] В османски данъчни регистри на християнското население от 1611 - 1612 година то е отбелязано под името Буфи с 19 джизие ханета (домакинства)[6]. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Буф като българско село.[7] В 1872 година е построена селската църква „Свети Николай“.[8]

На 18 юни 1879 година делегация от 40 души буфчани се оплаква в Битоля на валията Мухтар паша от юзбаши Мехмед ефенди, който вместо да гони разбойниците поискал селяните да му ги предадат и след като те не успели пребил и арестувал първенците Трайчо и Антон и поповете Георги и Константин.[9]

В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 104 български семейства (521 души).[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Боф (Bof) е посочено като село с 40 домакинства със 115 жители българи.[11]

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише в 1896 година за Буф, че е село с 200 къщи с 2120 жители българи. По това време в Буф функционират мъжко и девическо училище, в които се преподава на български език. Той описва селото като традиционен център на българите от местността Буф Колу, а буфчани като юначни и сплотени:

Водител и крепител на другите села е било селото Буф. Щом има нападение на някое село, известява се за това на буфчани и те вкупом се затичват на помощ... преследва ли се някой човек или мома от турците, тя се изпраща в Буф на прибежище... Буф е давал много юнаци хора. Най-славен е бил „попо от Буф“, който умря в Кюстендил по-миналата година. Той е бил тип на старите български хайдути. Непристъпността на мястото служи за крепост... борбата им с близките турски села ги заставлявала да имат съгласие.[4]
 
Българско училище в Буф, построено между 1908-1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бухъ (Буфъ) има 1900 жители българи.[12] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1400 българи екзархисти и функционира българско училище, [13] в което в 1895 година учителства видният деец на ВМОРО Александър Евтимов.[14] Селото остава вярно на Екзархията до Балканската война, когато в него влизат гръцки войски.

По време на Илинденското въстание от 1903 година са убити Сотир Димитров, Петре Кочев, Ильо Наумчев (Опашинов), Коста Илиев, Яна п. Димитрова, Илинка Бълканова, Спасия Кузманова, Нада Тръпчева, Филип Колев и Павли Стойчев. Опожарени са 211 от 350 къщи, както и една от двете църкви[15].

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Буф в САЩ. Според данните на българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев Буф е селището в Битолска, Леринска и Костурска каза с най-много емигранти отвъд Атлантика. В началото на 1904 година те са 350 души[16]. Част от емигрантите в САЩ са временни и се завръщат в селото. Алберт Сониксен описва селото в спомените си:

...голямо българско село, отчасти намаляло по население поради емигриране в Америка.[17]

Селото пострадва силно при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. През ноември 1903 година селото е посетено от бъгларския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи за пострадалото българско население. Владиката е посрещнат от всички селяни. Наум Темчев, който придружава Григорий, пише: „Отъ 240 кѫщи останали здрави 18. В тѣхъ се прибрали освѣнъ стопаните и всички други сѣмейства, които нѣмали възможность да си направятъ колиби... Отъ чардака на нашата кѫща се виждаше цѣлото село. Нъ това не бѣше село. То приличаше повече на зинали гробища съ съвършено почернѣли вѫтрѣшни стѣни. Изъ един от ѫглитѣ на всѣкитакъвъ гробъ излизаше димъ. Черквата и ханътъ до нея бѣха останали непокѫтнати. Яка и хубава е черквата въ Бухъ...[18] Църквата пусна и до като дойда до кѫщата, азъ видѣхъ нѣколко колиби по ѫглитѣ на изгорѣлитѣ кѫщи. Тѣ бѣха низки и съградени на бърза рѫка. Дъждътъ проникваше въ тѣхъ. Въ такива колиби живѣеше по-голѣмата част отъ населението на с. Бухъ.[19] Според отец Стефан, по-младият от двамата български свещеници в Буф, на 31 юли войска, дошла от Клещино изгаря външната църква „Свети Георги“ и много къщи в селото.[20] Убити са 5 мъже и 4 жени, една от които бременна. На 2 септември в селото идва войска, придружена от гръцкия владика Амвросий Пелагонийски, която ограбва цялото село.[21]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Буф са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В ГърцияРедактиране

 
Българското училище, по-късно използвано от гръцките власти
 
Буфското взаимоспомагателно дружество, 6 ноември 1949 г., Детройт, Мичиган

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Буф остава в Гърция. В 1932 в Буф живеят 340 българофонски семейства, 310 от които с „изявено българско съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Буф заедно със Загоричани, Мокрени и Екши Су като едно от селата с най-голяма концентрация на „българомислещи“ в региона.[23] Между двете световни войни около 60 буфски семейства се изселват в Битоля, където формират Буфска махала.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през пролетта на 1941 година на 17 юни жителите на Буф подават молба до окупационните власти, за утвърждаване на български общински съвет, в която се казва, че селото има 308 къщи с 2307 жители, всички до един българи.[24] В общинския съвет влизат Петър Антонов, Коста Клютов, Илия Томов, Лазар Сърбинов, Трендо Вълчев, Филип Груйов, Никола Бейков, Симе Клятов, Иван Томов, Атанас Панов.[25] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

От село Буф са били задържани в Леринския затвор 7 души, а за да ги тормозят гърците, поставили в килията им, където били задържани, един разложен труп - намерен някъде из балкана преди 6 седмици[26].

През 1945 година в селото има 2007 българогласни, от които 1000 с „негръцко национално съзнание“, 37 с гръцко и 970 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва силно в Гръцката гражданска война и 189 семейства с 686 души се изселват в Югославия, а 96 семейства с 400 души в другите социалистически страни.

В 1955 година селото е прекръстено на Акритас на името на андартския капитан Костас Акритас, псевдоним на генерала от гръцката армия Константинос Мазаракис.[27]

Сривът на населението през 60-те години се дължи на масовата емиграция отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[28]

Преброявания
  • 1913 – 2288 жители
  • 1920 – 1709 жители, 299 семейства
  • 1928 – 1760 жители
  • 1951 – 766 жители
  • 1961 – 723 жители
  • 1971 – 281 жители
  • 1981 – 190 жители

ЛичностиРедактиране

 
Наум Петров Буфчето
 
Свещеник Илия Желеваров
 
Протойерей Филип Въчков (Вучков)
 
Реклама на хлебарницата „Балкан Бейкъри“ на Иван Попстефанов и Филип В. Попстефанов от Буф, емигранти в Ащабула, Охайо
 
Реклама на бакалницата „Ийгъл Фенси“ на Павел Христов от Буф, емигрант в Детройт, Мичиган
 
Naroden Glas, Buf, Bakery, Andrea Panov, D. Branov, Akron, OH, 1920
Родени в Буф
  •     Анастас Петличков, деец на ВМОРО и Македонско-българския народен съюз.
  •   Атанас Буовски (1856 - 1 април 1941), зограф и учител на Владимир Димитров-Майстора
  •   Атанас Йонев Байов, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Атанас Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[30]
  •   Атанас Ферманов (1848 – ?), български революционер
  •   Атанас Цветков, български революционер от ВМОРО[31]
  •   Божин Трайков Бранов, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Вангел Гагачев (р. 1938), юрист от Северна Македония
  •   Васил Буфчето, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[32]
  •   Георги Вучков, български военен деец, фелдфебел, загинал през Първата световна война[33]
  •   Димитър П. Вучков (1889 – 1970), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Девета велешка дружина, Втора рота на Осма костурска дружина[34]
  •   Димитър Петров, македоно-одрински опълченец, 50-годишен, надничар, нестроева рота на Десета прилепска дружина[35]
  •   Димче Хаджипоповски (1922-1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Доне Пановски (1935 – 1997), есеист, журналист и литературен критик от Северна Македония
  •   Ефто Иванов Шапазов, български революционер от ВМОРО[31]
  •   Илия Желеваров, български свещеник
  •   Константин Буфски, български революционер
  •   Константин Хаджипопвасилев, гръцки андартски деец
  •   Коста Миновски (1920 – 1949), гръцки комунист[36]
  •   Кръстю Буфчето (? – 1907), български революционер
  •   Наум Петров Буфчето (1878 – 1903), български революционер
  •   Никола Вучков (1855-1940), български общественик
  •   Никола Павлов Шапазов, български революционер от ВМОРО[31]
  •   Павле Петров Шапазов, български революционер от ВМОРО[31]
  •   Петко Йонев Байов, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Сотир Браянов (1884 - 1943), български революционер и емигрантски деец в Северна Америка (Детройт)
  •   Спас Хаджипопов (? – 1926), сърбоманин журналист
  •   Стефан Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[37]
  •   Стойна, участничка в Илинденското въстание като четничка[21]
  •     Стоян Сърбинов, секретар на МАНС и член на Австралийската комунистическа партия.[38]
  •   Стоян Мучов-Димитров (1920 - 1947), гръцки комунист[39]
  •   Тодор Йованов Аспров, български революционер от ВМОРО[29]
  •   Трифун Пановски (1912-1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Филип Вучков (Въчков, 1879 - 1951), български свещеник, протойерей, и революционер
  •   Филип Наумов Дрончев, български революционер от ВМОРО[40]
Български общински съвет в Буф в 1941 година
  •   Петър Антонов
  •   Коста Клятов
  •   Илия Томов
  •   Лазар Сърбинов
  •   Трендо Вълчев
  •   Филип Груйов
  •   Никола Блейков
  •   Симе Клятов
  •   Иван Томов
  •   Атанас Панов[41]
Починали в Буф
  •   Дельо Бъчваров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[42]
  •   Рангел Георгиев Душилов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[43]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπούφι -- Ακρίτας
  2. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 7.
  3. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  4. а б в Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 692, 694-695
  5. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 244
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180
  7. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  8. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 10 януари 2015.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
  10. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  11. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 84 – 85.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  14. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1984.
  15. Илюстрация Илинден, бр.134, стр.11
  16. Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 312, 314
  17. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, София 1968, с. 166.
  18. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 8.
  19. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 8.
  20. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 9.
  21. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 10.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  23. A letter from the Prefect of the Gendarmerie Headquarters in the town of Lerin to the stations in the region with instructions for the Bulgarian population, April 8th, 1940, in: Macedonia - Documents and Materials, Sofia 1978
  24. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 488.
  26. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
  27. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  28. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  29. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  31. а б в г Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  32. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 97.
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 397, л. 15
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  35. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  36. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  37. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  38. Отдел „Държавен архив“, с. 88
  39. Stewart, Elizabeth Kolupacev. For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters. // Politecon Publications, 2009. Посетен на 23 декември 2013 г.
  40. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  41. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 488.
  42. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 10; а.е. 292, л. 21
  43. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 24; а.е. 292, л. 62