Уикипедия

Света Марина (дем Бер)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.

Света Марина (на гръцки: Αγία Μαρίνα, Агия Марина) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия) на област Централна Македония.

Света Марина
Αγία Μαρίνα
— село —
Сцената „Мъченичеството на Света Марина“ от църквата „Света Марина“, XVIII век
Сцената „Мъченичеството на Света Марина“ от църквата „Света Марина“, XVIII век
Гърция
40.5978° с. ш. 22.2153° и. д.
Света Марина
Централна Македония
40.5978° с. ш. 22.2153° и. д.
Света Марина
Берско
40.5978° с. ш. 22.2153° и. д.
Света Марина
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областСланица
Надм. височина40 m
Население796 души (2001 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 40 m надморска височина, на 10 km северно от демовия център Бер (Верия), на 13 km югоизточно от Негуш (Науса) и на 2 източно от село Янчища (Агиос Георгиос).[1]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Църквата „Света Марина“ в Старото село е от 1700 година.[2]

В XIX век Света Марина е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ая Марина (Aya Marina), Берска епархия, живеят 150 гърци, а в Агми (Aghmi), също Берска епархия - 100 гърци.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 185 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света Марина има 248 българи патриаршисти гъркомани.[5] Според отчет на Солунската българска митрополия в Света Марина работи българско училище с учител Елисавета Коронова от Воден.[6]

Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:

„ Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[7] “

След това през март гръцка чета напада Света Марина, но е отблъсната от селската милиция на ВМОРО като дава 5 убити.[7]

В Гърция редактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Света Марина остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 104 мъже и 104 жени.[8]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Ая Марина като българо село на българо-гръцката езикова граница:

„ Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[9] “

В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Света Марина като село обитавано от „30 семейства славофони“.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Марена има 30 къщи славяни християни.[11]

В селото след 1923 година са заселени гърци бежанци. 1928 година Света Марина е смесено (местно-бежанско[8]) селище със 72 бежански семейства и 237 жители бежанци.[12][1]

В 1936 година е построена нова църква наречена „Света Марина“,[13] а в 2000 година още една.[14]

Селото е сравнително богато, тъй като землището му се напоява и е плодородно. Основни продукти са овошки - праскови, круши, както и памук, захарно цвекло и други.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Света Марина на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Потистика[15] Κραστίσκα Кратистос Κράτιστος[16] местност на ЮЗ от Света Марина[15]
Долци Ντόλτσι Гликонери Γλυκονέρι[16]
Лянго Λιάνγγο Лянорема Λιανόρεμα[16] река
Бело Каравели Μπελλο Καραβέλη Муропули Μουροπούλι[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 208[1] 216[1] 443[1] 652[1] 809[1] 935[1] 886[1] 964[1] 958[1] 788 864

Личности редактиране

Родени в Света Марина
  •   Георги Толев (Γεώργιος Τόλια, Георгиос Толя), гръцки андартски деец, четник на Телос Агапинос, учалствал в последното му сражение[17]
  •   Емануил Тителев (Εμμανουήλ Τιτέλης, Емануил Тителис), гръцки андартски деец, четник и секретар при Георги Сидер между 1904 и 1906 година, арестуван е и лежи 2 години в затвор в Солун[17]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 25. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Ι.Ν. Αγίας Μαρίνας ιστορικό διατηρητέο // Ιερός Ναός Αγίας Μαρίνας Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2014-10-19. Посетен на 13 октомври 2014.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  7. ↑ а б Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
  8. ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
  9. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  10. ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Φωτογραφικό υλικό από την νεότερη Εκκλησία. Χρονολογία κατασκευής 1936 μ.χ. // Ιερός Ναός Αγίας Μαρίνας Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2014-10-19. Посетен на 13 октомври 2014.
  14. ↑ Φωτογραφικό υλικό από την νέα Εκκλησία. Χρονολογία κατασκευής 2000 μ.χ. // Ιερός Ναός Αγίας Μαρίνας Ημαθίας. Архивиран от оригинала на 2014-10-19. Посетен на 13 октомври 2014.
  15. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2379. (на гръцки)
  17. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Света_Марина_(дем_Бер)&oldid=12009458“.