Отваря главното меню

Света Марина (дем Бер)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Марина.

Света Марина (на гръцки: Αγία Μαρίνα, Агия Марина) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия) на област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Света Марина има 788 жители.

Света Марина
Αγία Μαρίνα
— село —
Сцената „Мъченичеството на Света Марина“ от църквата „Света Марина“, XVIII век
Сцената „Мъченичеството на Света Марина“ от църквата „Света Марина“, XVIII век
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Сланица
Надм. височина 9 m
Население 788 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 километра северно от демовия център Бер (Верия) и на 2 източно от село Янчища (Агиос Георгиос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Света Марина“ в Старото село е от 1700 година.[1]

В XIX век Света Марина е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ая Марина (Aya Marina), Берска епархия, живеят 150 гърци, а в Агми (Aghmi), също Берска епархия - 100 гърци.[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 185 българи християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Света Марина има 248 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според отчет на Солунската българска митрополия в Света Марина работи българско училище с учител Елисавета Коронова от Воден.[5]

Селото пострадва от нападения на гръцки андарти по време на Гръцката въоръжена пропаганда. През февруари 1906 година жителите на селото получават заплашително писмо от капитан Костас Акритас:

Февруари, 7. 1906 г. До моите братя от селата Мориново, Лековищица и Янчища. Научихме, че сте били гонени от българите-разбойници, които насила искат да се откажете от своята народност и вяра. Учим се, че те са ви принуждавали да протестирате пред европейците срещу войниците на вярата, като лъжете, че те ви преследват. Аз ви моля да си отворите очите. За в бъдеще не правете такива протести. Ония, които не слушат, ще ги накажа. Такива ще бъдат убити; няма да бъдат пощадени и техните жени и деца; телата им ще разкъсваме на парчета. Ще убиваме всеки, който не е с нас. Надявам се, че ще ме разберете и слушате. Ваш брат по вяра Константин Акритас.[6]

След това през март гръцка чета напада Света Марина, но е отблъсната от селската милиция на ВМОРО като дава 5 убити.[6]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Света Марина остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 104 мъже и 104 жени.[7]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Ая Марина като българо село на българо-гръцката езикова граница:

Започвайки от североизток, за граница служи Вардар от неговото устие до вливането на Караасмак, след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея (Бер) до селата Микрош и Туркохори, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста (Негуш), която въпреки, че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата Тарман и Ая Марина са български. Гръцките гранични села следователно са Плати, Палйохори, чиито жители са дошли от Кулакия, Гида, Ресна, Пископи (също известен брой български семейства), Кавашла, Ставрос, Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), Яворница, Рупен, Няуста.[8]

В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Света Марина като село обитавано от „30 семейства славофони“.[9] В 1920 селото е посочено с 30 къщи на християни славяни.[10]

В 1928 година Света Марина е смесено (местно-бежанско[7]) селище със 72 бежански семейства и 237 жители бежанци.[11]

В 1936 година е построена нова църква наречена „Света Марина“,[12] а в 2000 година още една.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени в Света Марина
  •   Георги Толев (Γεώργιος Τόλια, Георгиос Толя), гръцки андартски деец, четник на Телос Агапинос, учалствал в последното му сражение[14]
  •   Емануил Тителев (Εμμανουήλ Τιτέλης, Емануил Тителис), гръцки андартски деец, четник и секретар при Георги Сидер между 1904-1906 година, арестуван е и лежи 2 години в затвор в Солун[14]
  •   Яни Ташов (1919 – 1948), гръцки комунист[15]

БележкиРедактиране

  1. Ι.Ν. Αγίας Μαρίνας ιστορικό διατηρητέο. // Ιερός Ναός Αγίας Μαρίνας Ημαθίας. Посетен на 13 октомври 2014.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  5. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
  6. а б Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983.
  7. а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Φωτογραφικό υλικό από την νεότερη Εκκλησία. Χρονολογία κατασκευής 1936 μ.χ.. // Ιερός Ναός Αγίας Μαρίνας Ημαθίας. Посетен на 13 октомври 2014.
  13. Φωτογραφικό υλικό από την νέα Εκκλησία. Χρονολογία κατασκευής 2000 μ.χ.. // Ιερός Ναός Αγίας Μαρίνας Ημαθίας. Посетен на 13 октомври 2014.
  14. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 30. (на гръцки)
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009.