Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Никудин.

Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.

Никодин
Никодин
— село —
Манастирската църква „Света Богородица“
Манастирската църква „Света Богородица“
41.4433° с. ш. 21.7297° и. д.
Никодин
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина548 m
Население7 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Никодин в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.

 
Старата манастирска църква „Света Богородица“
 
Селска чешма в Никодин

В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 македонци и един друг.[10]

Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.[11]

Личности

редактиране

Родени в Никодин

редактиране
  •   Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[12]
  •   Гьорче, четник на ВМОРО[13]
  •   Иван Николов (1883 – 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година[12]
  •   Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[14]
  •   Траянка Йовчевска (1959 – 2013), археоложка от Република Македония
  •   Харалампи Перев, български военен, юрист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов
  •   Цветко Георгиев (? – 1908), четник от ВМОРО, убит в родното си село в сражение със сърби[14]
  •   Илия Хр. Петров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[15]
  •   Димитър Ив. Николов, главен учител в с. Никодин[15]

Починали в Никодин

редактиране
  •   Алекса Н. Стоянов (? – 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин[12]
  •   Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
  •   Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[12]
  •   Боян Милчинов (? – 1903), убит при Никодин в сражение с бандата на Булиман[12]
  •   Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Григор Симеонов (? – 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци[12]
  •   Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[12]
  •   Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков[16]
  •   Нестор Струшки (? – 1903), български революционер[14]
  •   Никола Вълчев (1871 – 1903), български революционер[14]
  •   Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
  •   Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[14]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
  2. Црква „Света Троица“, село Никодин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  7. Биография на Георги Попов на сайта на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  9. Црква „Свети Атанасиј“, село Никодин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007 
  11. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 27.
  12. а б в г д е ж Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  13. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  14. а б в г д Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  15. а б Фонд 1095 ДАРМ
  16. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.