Никодин
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Никудин.
Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.
|
Никодин Никодин |
|
|---|---|
| — село — | |
.jpg) Манастирската църква „Света Богородица“ |
|
  Никодин |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 548 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Никодин в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.
ИсторияРедактиране
В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]
На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 македонци и един друг.[10]
Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.[11]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Никодин
Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърбите през 1908 г.[12]- Гьорче, четник на ВМОРО[13]
- Иван Николов, ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1923 година[14]
- Темелко Арсов (? - 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[15]
Траянка Йовчевска (1959 - 2013), археоложка от Република Македония- Харалампи Перев, български военен, юрист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов
- Цветко Георгиев (? - 1908), четник от ВМОРО, убит в родното си село в сражение със сърби[16]
- Починали в Никодин
- Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
- Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
- Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков[17]
Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 182-183.
- ↑ Црква „Света Троица“, село Никодин. // Old Prilep. Посетен на 4 март 2018 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298.
- ↑ Биография на Георги Попов на сайта на ВМРО-БНД София
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Никодин. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 27.
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
