Кучевище
Кучевище или Кучевища (на македонска литературна норма: Кучевиште; на сръбски: Кучевиште или Kučevište) е село в Северна Македония, на 15 km северно от Скопие.
| Кучевище Кучевиште | |
| — село — | |
 Поглед на село Кучевище с църквата „Свети Спас“ | |
  Кучевище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Чучер |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 535 m |
| Население | 3167 души (2002) |
| Пощенски код | 1011 |
| МПС код | SK |
| Кучевище в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Църногория — югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, община Чучер. Надморска височина от 530 до 620 m. Край селото е разположен Кучевищкият манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“.
История
редактиранеСредновековие
редактиранеВ селото има голяма средновековна църква „Въведение на Света Богородица“, наричана „Свети Спас“, със стенописи от три периода – XIV до XVIII век. Тя е построена и зографисана между 1321 и 1331 г. със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.
Предполага се също, че около 1330 г. ктитор на църквата е бил Михаил IV Асен (починал след 1345 г.), първороден син на Иван II Асен и внук на Мицо, който по време на въстанието на Ивайло дори станал български цар под името Иван III Асен (1279-1280).[източник? (Поискан преди 59 дни)]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Кучевища е българско село в Скопска каза на Османската империя.
В 1881 година селото е нападнато и обрано от албански башибозук.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кучевища е село, населявано от 1200 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучевища има 1440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Кучевище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Сърбия и Югославия
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кучевище (Kučevište) като сръбско село.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кучевища като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година Кучевище има 3167 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1460 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 4 |
| власи | 15 |
| сърби | 1654 |
| бошняци | 1 |
| други | 33 |
Личности
редактиране- Родени в Кучевище
Ана П. Бойкикева (1874 – ?) в 1901 година завършва висшите женски курсове на Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет[10]- Златан Бойкикев (1822 – ?), български революционер
- Йоаникий Путов, български духовник и просветен деец
- митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 - 1906), висш български духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на Българското книжовно дружество
- Никола Владимиров Бойкикев (1863 – 1928), български съдия,[11] в 1889 година завършва право в Женевския университет[10]
- Свързани с Кучевище
- Мария Бойкикева (р. 1932), българска общественичка, по произход от Кучевище
- Недялко Бойкикев (1894 – 1938), български комунист, по произход от Кучевище
- Светослав Бойкикев (1901 – 1985), български лекар, по произход от Кучевище
- Христо Иванов (р. 1974), български политик, по произход от Кучевище
Литература
редактиране- П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418;
- В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58;
- Ив. Ђорђевић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у селу Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.
Бележки
редактиране- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
