Люмница

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Любница.

Лю̀мница[1] или Лумница или Лубница[2] (на гръцки: Σκρα, Скра, до 1926 година Λούμνιτσα, Лумница,[3]на румънски: Liumniţa, Люмница) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 219 души население (2001).

Люмница
Σκρα
— село —
Централната част на селото
Централната част на селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 526 m
Население 219 души (2001)
Люмница в Общомедия

ГеоргафияРедактиране

Селото е разположено високо в прохода между планините Паяк (Пайко) и Суха Рупа. Отдалечено е на 25 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 10 километра източно от влашкото село Ошин (Архангелос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Любниче е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.[4]

В края на XIX век Люмница е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Люпница (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лубница (Loubnitza) е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители българи и 1196 власи.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Люмница живеят 2600 власи християни.[8]

Румънско просветно делоРедактиране

 
Гръцки военни паметници в Люмница

Между 1891 и 1907 година в Люмница работи румънско училище. Тук преподават Щефан Христу и Простин Кута. Румънското училище е открито от Михаил Ника арумънин от Прилеп, изпратен в Люмница по инициатива на румънския училищен инспектор Апостол Маргарит. Ника напуска след една година, поради тормоза, на който е подложен от местните гъркомани, начело с гръцкия учител, завършил Солунската гръцка гимназия, който разбира опасността от руманизма. Първоначално училището, отворено в частна къща събира много деца, но по-късно след интригите на гръцкия митрополит числеността на румънската партия в селото спада. Ника е последван от няколко учители, които се задържат само седмици. Чанта е малтретиран, а Суфлери е почти удушен. Едва в 1898 година люмничанинът Гоно Мегин (Гона Мегя) премества училището в къщата си и стабилизира институцията. Той служи като учител в продължение на четири години, първоначално подпомаган от Николае Марку, а по-късно сам. В 1902 година обаче е арестуван за революционна дейност и осъден на 10 години затвор. Наследява го Константин Ное в учебната 1902/1903 година, завършил Битолския румънски лицей. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката Йоаникий Мъгленски набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голяматаа част, включиетолно Ное, са държани 8 месеца в затвора, а Мегин осъден за втори път на 10 години затвор заедно с трима негови съграждани и 16 други румънци от Ошин и заточени в Бодрум кале. След това училището е поето от Ташку Люга, а в църквата продължава да се служи на румънски. Гъркомани остават само двамата учители и един свещеник и роднините им и се черкуват в малък паракликс, като гръцко училище няма.[9][10]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любница (Lioubnitza) има 540 власи и в селото има влашко училище.[11]

В ГърцияРедактиране

След Балканската война в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Люмница (Љумница) има 200 къщи власи християни.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Скра.[13] По време на Първата световна война над Люмница, на връх Яребична (на мъгленорумънски Скра) се води тежката битка при Яребична. След войната в 1926 година селото е прекръстено на Скра.

В селото от 2002 година работи Музеят на Първата световна война и битката при Яребична.[14]

ЛичностиРедактиране

 
Карта на Влахомъглен
Родени в Люмница
  •   Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[2][7]
  •   Влайко Георгиев (Βλάικος Γιώργος, Влайкос Йоргос), гъркомански андартски деец[15]
  •   Георги Мичев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Георги Ников Костов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Георгиос Папагеоргиу (1894 - 1951), гръцки военен и политик
  •   Гино Ботов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •     Гоно Мегин, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Димо Руси (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[2][7]
  •   Димо Стоянов Ечев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  •   Думитру Чоти (1885 - 1974), деец на румънската пропаганда, румънски учител и общественик
  •   Иван Георгиев Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО
  •   Йован Шуков (р. 1940), северномакедонски спортен деец
  •   Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[2][7]
  •   Танчо Джамбазов (Tanciu Giambazi, ? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Яне Димов Ритков, български революционер, деец на ВМОРО[7]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

 
Входа на селото.
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
  2. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  7. а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe. // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  10. Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Μουσείο Α' Παγκοσμίου Πολέμου & Μάχης Σκρα. // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Посетен на 22 януари 2018.
  15. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ