Отваря главното меню

Д-р Константин (Костадин, Коста) Христов Терзиев е български общественик от Македония, деец на Македонската федеративна организация.

Коста Терзиев
български общественик
Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия

БиографияРедактиране

Коста Терзиев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] След освобождението на града през Балканската война участва в администрирането му като секретар на Димитър Попангелов[2]. След края на Първата световна война се включва в лявото крило на македонската емиграция в България и участва във формирането на Македонската федеративна организация. През 1923 година заедно с д-р Филип Атанасов, Кочо Хаджириндов, Славе Иванов се установява във Виена и започва да издава вестник „Македонско съзнание“. Групата на Терзиев, Хаджириндов и Миладинов се свързва с Жика Лазич и с подкрепата на сръбската държава продължава издаването на вестник „Македонско съзнание“. Терзиев става близък сътрудник на югославския външен министър Момчило Нинчич.[3][4].

След създаването на Социалистическа република Македония в края на Втората световна война Коста Терзиев участва активно в политическите процеси в Скопие. Заедно с Васил Иванов, Коста Тренчев, Димитър Пеев, Георги Гоцев, Кирил Сивески и свещеник Никола Попов изпращат меморандум до Великите сили, в който се обявяват против политическия терор извършван от Лазар Колишевски, Светозар Вукманович – Темпо и Александър Ранкович[5]. През 1947 година е заведен съдебен процес срещу тях и всички те са осъдени на смърт. Под натиска на ООН наказанията са отменени с изключение на присъдата на Коста Терзиев, който е разстрелян на 15 април същата година[6].

БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
  3. Мићић, Срђан. Протогеровисти ВМРО у Југословенској служби 1930–1935. године, Војноисторијски гласник, бр. 2/2018, с. 74, бел. 11
  4. През 1929 година, в брошурата „Родоотстъпници“, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България, www.extremecentrepoint.com, посетен на 12.04.2013 г.
  5. Гоцев, Димитър. НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998
  6. Хронология от сайта Архивите говорят, www.archivesforbalkans.bg, посетен на 12.04.2013 г.

Външни препраткиРедактиране