Отваря главното меню

Филип Атанасов с псевдоними д-р Артур, Доктора и Adolf[1][2] е български учен и общественик, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена).

Филип Атанасов
български общественик
Роден
Починал
1956 г. (68 г.)

Образование Виенски университет

БиографияРедактиране

Филип Атанасов е роден в 1888 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя. Завършва медицина във Виенския университет[3] с българска стипендия и преподава в Медицинския факултет на Софийски университет. Член е на Костурското благотворително братство и касиер на Изпълнителния комитет на благотворителните братства.[2]

През 1920 година напуска Втория велик македонски конгрес на Съюза на македонските братства и заедно с Никола Юруков, Христо Татарчев и Александър Димитров оглавяват Временната комисия на македонската емиграция. През декември 1921 година заедно учредяват Македонската федеративна организация. Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната ѝ фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. Александър Протогеров и Филип Атанасов подписват през ноември 1920 и отново на 1 декември 1921 година[2] договор за сътрудничество с косовския албански комитет в лицето на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни[4] и за съвместна дейност, но Тодор Александров скоро след това го отхвърля.[5][2]

През юни 1923 година заедно със Славе Иванов е в делегация на МФО в Москва, която разговаря с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.[6]

Установява се във Виена, където с Тодор Паница и Славе Иванов ръководят МФРО с помощта на югославските власти.[7][8] Посредничи при преговорите на Коминтерна и Балканската комунистическа федерация с ВМРО през 1923 - 1924 година. Сътрудник е на вестник „Македонско съзнание“.[2] Посредничи при преговорите на Коминтерна и Балканската комунистическа федерация с ВМРО през 1923 - 1924 година. Сътрудник е на вестник „Македонско съзнание“.[2]

В 1928 година с групата на Атанасов и Иванов започва преговори ВМРО (обединена). Противник на приемането им в организацията е Димитър Влахов, който се бои, че може да бъде изместен от Атанасов в контактите с Коминтерна и БКФ. Атанасов е обвинен в злоупотреби и призован към публично разкаяние. Владимир Поптомов също смята, че приемането им би засилило националреволюционното крило в Обединената за сметка на комунистическото. Именно затова в защита на Атанасов се изказват Георги Занков и Павел Шатев, позовавайки се на актива му и декларацията на Коминтерна и БКФ, че Атанасов няма задължения. В крайна сметка на 12 юли 1928 година групата е приета във ВМРО (обединена).[9][2] В 1928 година Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват 3-та революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена).

Атанасов извършва и шпионска дейност в полза на СССР във Виена[10] и заедно с Павел Шатев по време на войната в България.[2]

След войната емигрира в СССР, където умира около 1956 година.[2]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.37, 107
  2. а б в г д е ж з и Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1138.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 477.
  5. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107.
  6. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 101.
  7. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.109, 119.
  8. Мићић, Срђан. Протогеровисти ВМРО у Југословенској служби 1930–1935. године, Војноисторијски гласник, бр. 2/2018, с. 74-75, бел. 11
  9. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 64.
  10. Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003 (статия за Филип Атанасов)