Отваря главното меню

Славе Иванов е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, по-късно ренегат и деец на Македонската федеративна организация.

Славе Иванов
революционер
Роден
Починал
1948 г. (59 г.)

БиографияРедактиране

Роден е на 14 декември 1888 в град Щип. По време на Балканската война доброволец в Македоно-одринското опълчение и е секретар в четата на Иван Бърльо, а по-късно служи в 4 рота на 15 щипска дружина.[1] В 1914 година застрелва обвинения в сърбомания Стефан Дедов.[2]

След края на Първата световна война се установява в България и влиза във ВМРО, а след това става сътрудник на Тодор Александров. В 1919 година е един от организаторите на бягството на Александров от затвора.[3]

През 1921 година след разрив с Александров напуска ВМРО и участва в създаването на Македонска федеративна организация. Сътрудничи си с правителството на Александър Стамболийски, същевременно е осъден на смърт от ВМРО[4]. През юни 1923 година заедно с Филип Атанасов е в делегация на МФО в Москва, която разговаря с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.[5]

През 1923 година по негова и на Щипското благотворително братство инициатива се прави опит за помирение между ВМРО и МФРО. След неуспеха емигрира във Виена, където с Филип Атанасов и Тодор Паница ръководят МФРО с помощта на югославските власти.[6] Участва в преговорите за подписването на Майския манифест през 1924 година.

В 1928 година с групата на Атанасов и Иванов започва преговори ВМРО (обединена). Противник на приемането им в организацията е Димитър Влахов, който се бои, че може да бъде изместен от Атанасов в контактите с Коминтерна и Балканската комунистическа федерация. Владимир Поптомов също смята, че приемането им би засилило националреволюционното крило в Обединената за сметка на комунистическото. Именно затова в защита на Атанасов се изказват Георги Занков и Павел Шатев, позовавайки се на актива му и декларацията на Коминтерна и БКФ, че Атанасов няма задължения. В крайна сметка на 12 юли 1928 година групата е приета във ВМРО (обединена).[7] По-късно Иванов е отхвърлен от организацията като агент на сръбските тайни служби, като от Виена се прехвърля в Белград. През 1931 година организира среща между Петър Шанданов и сръбския разузнавач Таса Динич, при която на Шанданов са предадени парични средства за борба с михайловисткото крило във ВМРО.[8]

През 1948 година е осъден в Югославия.[9]

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27, 893, 894.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 298.
  3. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 90.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.114-116.
  5. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924, Македония, София, 1992, стр. 101.
  6. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.109, 119.
  7. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 64.
  8. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.29, 114, 160, 310, 346, 348, 350.
  9. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 585.