Отваря главното меню

Константин Цанев

Български актьор и журналист

Константин Цанев е български актьор и журналист.

Константин Цанев
Български актьор и журналист
Роден
Константин Александров Цанев

Професия актьор
журналист

Ранен животРедактиране

Роден е на 18 октомври 1953 г. в гр. София.[1]

Кариера 1977-1989Редактиране

През 1977 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) в класа на проф. Енчо Халачев.[1]

Още като студент се снима във филма „Пътят към София“ (5-сериен тв, 1978), с който става много известен.

Дългогодишен актьор на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, гр. София (1977−1990).[1] Гастролира в Театър 199.[1]

Често се снима в постановките на Телевизионния театър. Носител на национални награди.[1]

Кариера след 1989Редактиране

През 1990 г. заминава за Германия, където започва работа като журналист в българската редакция на радио Дойче веле в Кьолн.[1]

През 2007 г. се снима в българския сериен телевизионен филм Людмил и Руслана (2008) (сц. Пенчо Ковачев, реж. Мариана Евстатиева-Биолчева).

Личен животРедактиране

Първата му съпруга е българската актриса Мария Каварджикова, от която има 2 дъщери: Александра и Гергана. През 1994 г. се развеждат. По-късно сключва брак с германка, от която има близнаци: Константин и Елена.

Театрални ролиРедактиране

  • „Бяг“ (от Михаил Булгаков) – Сергей Голубков (дебют на сцената на Народния театър) (1977)[1]
  • „Сенки“ (от М. Е. Салтиков-Шчедрин) – Набойкин[1]
  • „Дипломати“ (от Н. Драгова и П. Стефанов) – Княз Церетелев[1]
  • „За честта на пагона“ (от Камен Зидаров) – Поручик Панов[1]
  • „Под игото“ (по Иван Вазов) – Викентий[1]
  • „Черна комедия“ (от Питър Шафър) – Харолд Гориндж[1]
  • „Бресткият мир“ (от М. Шатров) – Свердлов[1]
  • „Процесът по издирване тялото на Исус Назарянина“ (от Ст. Гечев) – Обвинителят[1]

Телевизионен театър

ФилмографияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 499

Външни препраткиРедактиране