Константин Дука (Κωνσταντίνος Δούκας, ум. 1303) — архонт на Тесалия в периода 1289—1303 г. Управлява съвместно с по-малкия си брат Теодор Ангел. Севастократор от 1295 г.[1][2]

Константин I Дука
Роден
Починал
1303 г.
Семейство
РодАнгели
БащаЙоан I Дука
ДецаЙоан II Ангел Дука

От 1289 г. Константин е владетел на Тесалия с Равеника. Той е подпомаган в управлението от по-малкия си брат Теодор Ангел, който е съвладетел на Константин. Тъй като братята са непълнолетни, те първоначално са под настойничеството на Анна Палеологина Кантакузина и резидират в Неопатрия.[3]

Братята продължават войната с Византия започната при Йоан I Дука. През 1292 г. Теодор е победен в битка от византийския пълководец Михаил Тарханиот. През 1294 г. братята превземат византийския град Деметриада на Волоския залив.[4] По същото време се усложняват отношенията с Епирското деспотство. Деспот Никифор I Комнин сключва съюз с противника на Византия, латинския владетел от рода на АнжуФилип I Тарентски. През 1295 г. Филип I започва да предявява претенции към Тесалия. При тези условия Константин и Теодор започват да търсят защита от Византийската империя. Тяхната майка Хипомона („Търпение“) започва преговори с император Андроник II Палеолог с цел подкрепа за опазване на владението на Тесалия, в замяна на признаване на византийския сюзеренитет над Тесалия. Константин и Теодор получават титлите на севастократори през 1295 г.[5]

Привличайки протектората на Византия, братята започват военни действия срещу епирския деспот и неговите съюзници от рода Анжу. През 1295 г. тесалийците успяват да окупират градовете Ангелокастро, Ахелой и Лепанто. Никифор I е дал тези крепости като зестра на дъщеря си Тамара Ангелина Комнина, която е съпруга на Филип I Тарентски. Въпреки това, още през 1296 г., повечето от окупираните територии се връщат под властта на деспота на Епир. През 1301 г. Константин е принуден да отстъпи Ангелокастро, а след смъртта си две години по-късно е наследен от сина си Йоан II Ангел Дука.[6]

Източници редактиране

  1. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, 212 <῎Αγγελος>, Κωνσταντῖνος ∆ούκας.
  2. Δημήτριος Ι. Πολέμης (1968), σ.98
  3. Polemis 1968, с. 97 – 98.
  4. Vgl. Lock, Franks, S. 100.
  5. Fine 1994, с. 235.
  6. Vgl. PLP 1, S. 195. ῎Αγγελος Θεόδωρος.