Тамар Ангелина Комнина

византийска принцеса

Тамар Ангелина Комнина е епирска принцеса и принцеса на Та̀ранто, съпруга на принц Филип I Анжуйски.

Тамар Ангелина Комнина
византийска принцеса
Родена
1264 г.
Починала
1311 г. (47 г.)
Семейство
РодКомнини Дука
БащаНикифор I Комнин
МайкаАнна Палеологина Кантакузина
Братя/сестриТома I Комнин
СъпругФилип I Анжуйски (1294)
Други родниниМихаил VIII Палеолог

Тамар е втората дъщеря на епирския деспот Никифор I Комнин (1271 – 1297) от втората му съпруга Анна Палеологина Кантакузина, която е племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог.[1]

В желанието си да заздрави връзката между Епир и Византия и така да върне единството на Империята, Анна Кантакузина първоначално планира да омъжи Тамар за Михаил IX Палеолог, син и съуправител на император Андроник II Палеолог. Андроник II обаче отхвърля идеята, а и Православната църква се обявява против, тъй като Михаил и Тамар са братовчеди.[2]

След като плановете на Анна Кантакузина пропадат, бащата на Тамар, деспот Никифор II, в желанието си да укрепи независимостта си от Константинопол решава да се сроди с династията Анжу, която по това време управлява Неаполитанското кралство, непосредствен съсед на Епир. Освен това крал Шарл II Анжуйски вече бил предложил сродяване между владетелските домове на Епир и Неапол.[3] След дълги преговори се стига до споразумение Тамар да се омъжи за четвъртия син на неаполитанския крал – Филип I, принц на Таранто.

Условията на брачния съюз били чрез брака си за Тамар Филип I да получи същите права над Епир, каквито крал Манфред Сицилиански е придобил 35 години по-рано, женейки се за лелята на Тамар, Елена Дукина.[4] Зестрата на Тамар е определена на 100 хиляди перпера годишно и няколко крепости в Южен Епир. Освен това след смъртта на Никифор I, Тамар и Филип I трябвало да наследят управлението на Епирското деспотство. След намеса на Анна Кантакузина в преговорите за планирания брак се стига и до споразумението Тамар да запази православната си вяра и след сключването на брака с католика Филип I.[5]

Сватбата между Тамар и Филип I е отпразнувана в Л'Аквила, Абузи, през август 1294 г.[3] Двамата имат пет деца:

  • Шарл (1296 – 1315)
  • Филип (1297 – 1330)
  • Жана (1297 – 1317), омъжена за арменския крал на Киликия Ошин
  • Беатрис (1298 – 1340), омъжена за атинския херцог Валтер II дьо Бриен
  • Бланш (ум 1328), омъжена за Раймон Беренгер, брат на крал Петър III Арагонски[6]

През 1299 г. съпругът на Тамар е пленен от войските на арагонския крал и е затворен в тъмница. За да плати откупа на съпруга си, Тамар залага короната си и моли за пари роднините си в Епир.[7] Въпреки това двамата остават разделени до 1302 г. През това време в Таранто натискът върху Тамар от страна на латинската партия се засилва и противно на обещанията, дадени при преговорите за сключването на брака ѝ, Тамар е принудена да приеме католицизма и името Катерина.[8] След завръщането на Филип I отношенията между съпрузите стават трудни поради алианса между Арагонската корона и Епирското деспотство, иницииран от брата на Тамар, Тома. Филип I подозира съпругата си, че е действала в интерес на роднините си по време на двегодишното му отсъствие, което според него подготвило съюза между Арагон и Епир, неотчитайки факта, че именно тя залага и последните си бижута, за да му помогне в събирането на военна подкрепа.[9] Филип I решава да се разведе и през 1309 г. обвинява съпругата си в изневяра.[10] Тя е принудена да признае, че е преспала с поне 40 от бароните в двора на Филип, както и че е имала лични отношения с Бартоломео Сигинулфо, великия шамбелан на Таранто.[11] След развода Филип I се жени за Катерина Валоа, титулувана императрица на Константинопол. Низвергната, Тамар вероятно става монахиня или е държана като заложница от бившия си съпруг. Тя умира през 1311 г.[12]

  1. Nicol 1968, с. 24; Nicol 1994, с. 24.
  2. Nicol 2010, с. 45.
  3. а б Nicol 2010, с. 46.
  4. Nicol 1994, с. 27.
  5. Nicol 2010, с. 47 – 48.
  6. Nicol 2010, с. 62, бележка 14 под линия.
  7. Nicol 2010, с. 52, 61.
  8. Polemis 1968, с. 95, бележка 5 под линия; Nicol 2010, с. 55 - 56.
  9. Nicol 2010, с. 61.
  10. Nicol 2010, с. 61 – 62.
  11. Nicol 2010, с. 62.
  12. Nicol 1968, с. 24; Polemis 1968, с. 95, бележка 5 под линия.

Източници

редактиране