Конституция на България

Конституцията на България е върховният и основен закон на България.

Действащата в България конституция е от 1991 г. Според нея единствено Велико народно събрание може да приема нова конституция. Действащата обаче може да бъде променяна и от обикновено народно събрание с мнозинство от 3/4 от всички народни представители. Всички закони, актове и укази на Народното събрание, президента и Министерския съвет трябва да отговарят на конституцията. За съответствието на законите и указите се произнася Конституционния съд на България при отправено питане до него.

Историческо развитие

Търновска конституция

„Конституция на Българското княжество“ от 16 април 1879 г. е първата българска конституция. Характерът ѝ е либерален за времето си. Посредством няколко изменения е засилена монархическата власт.

Димитровска конституция

„Конституция на Народна република България“ – приета през 1947 г. и действа до 1971 г.

Социалистическа (Живкова) конституция

„Конституция на Народна република България“ (загл. изм. „Конституция на Република България“) – приета през 1971 г.

Конституцията на Република България от 1991

„Конституция на Народна република България“ от 1971 г. е заменена от „Конституция на Република България“, приета юли 1991 г. Конституцията на Република България е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII велико народно събрание.

Вижте също

• Конституция
• Конституционно право

Външни препратки

• „Ние, представилите...“, сайт на Народно събрание
• Кратка историческа справка върху конституцията на България, сайт на Народно събрание
• Конституционен съд на Република България, официален сайт